В третата част на смахнатата криминално-хумористично-магьосническа поредица с подзаглавие “Безликите” е уместно да предположим, че е време загадъчните зли богове да се появят на сцената, след като в първите две части връщането им на Земята бе осуетявано в последния момент.
Главните ни герои са все така готови да се борят с тях, макар че в края на“Скълдъгъри Плезънт: Да си играеш с огъня” детективът-скелет бе уволнен от магьосническата организация, след като обвини шефа й в предателство. Усърдните намеци на Дерек Ланди, че над лошите има по-лоши, се оказват чиста истина и третата част се залутва в преследвания и убийства на телепортатори – хора, които могат да се пренасят в миг от едно място на друго.
Скълдъгъри и Валкирия започват усърдно разследване в свой стил – което включва доста необичайни методи, както си е редно, – и малко по малко разкриват, че пореден злодей се е запътил към отваряне на портала между световете и пускане на обичайната пасмина могъщи древни богове, които съществуват с една цел – потопяване на Земята в кръв и хаос. Да им се неначуди човек що им е да се занимават, но нейсе.
Валкирия продължава да е разкъсана между ежедневието на обикновено момиче и магьоснически похождения, и дори (о, ужас!) пропуска първата си целувка с момче, надлежно заместена от своята сянка-копие. Последната малко по малко започва да се очовечава и със сигурност в някоя от следващите книги ще поеме лоша роля, няма как.
Но да не се отклоняваме. БЕЗ ПАНИКА (е, да, няма как). ТЕ ИДВАТ. Порталът най-сетне е отворен и няколко Безлики плъзват наоколо, а шепа бойци от добрите трябва да се оправят с тях. И почти успяват, преди нещата да станат наистина лоши… и да оставят да чакаме с нетърпение следващата книжка от поредицата.
