Е, да, и аз имам нужда да прочета нещо разпускащо понякога. Авеликолепното оформление на “Скълдъгъри Плезънт” на Дерек Ланди просто ме грабна от първия миг – значи можело все пак да се правят красиви корици за тийнейджъри, а?
Вярно е, скелeтът на корицата, с невинна (или зловеща, както щете) усмивка, е от добрите, че е и топ Добрият даже. Името му е звучното Скълдъгъри Плезънт, което си е избрал сам, за да опази рожденото си от магьоснически посегателства. Скълдъгъри е детектив, който е преживял много, много векове в магьоснически битки със силите на злото, които напират да върнат древните богове – Безликите – които по обичайната формула трябва да потопят планетата в кръв и хаос.
Сега обаче е поставен пред върховно изпитание – в ръцете му (хм, погледнати от костна гледна точка) се навира вироглавата 13-годишна Стефани, която току-що е наследила от шантавия си чичо тайнствена вила и солидно състояние. За беда с това удоволствие тя получава и бонус – откритието, че светът далеч не е скучно място, а арена на страховити магьоснически битки и всякакви странни, ама много странни създания.
Принудена непрестанно да бяга от някой/нещо, Стефани бързо започва да се ориентира и малко по малко започва да се превръща във Валкирия Каин. Новото й име я освобождава от неприятното усещане всеки да има власт над нея, а малко по малко магьосническите й способности започват да промъждукват. Естествено, пътем двамата със Скълдъгъри трябва да се справят с един много, много лош магьосник, който нарушава споразумението за мир и се домогва до могъщ скиптър, книга с мноооого имена и други пособия за унищожаване на света.
А срещу него са само един скелет и 13-годишно момиче. Че какъв шанс има злодеят?
Книжката е истинско удоволствие – лека, забавна, свежа и крайно проста като структура. Оперирана е внимателно от всякакъв намек за любов и секс, ама всякакъв! Дано в следващите части не се появи някой Валкирчо да съсипе идилията! Идеална книга за подарък на тийнейджър до 15-16 г. по мое мнение, макар че кой ли може да е сигурен?
Хумор блика от почти всички диалози (основно в напечени моменти), ето един добър пример:
“ – Детективската работа не е само изтезания, убийства и чудовища. Понякога става наистина неприятна.
– Ама аз не ги харесвам! – измрънка Стефани.
– Съдбата на света може би зависи от това дали ще намериш сили да посетиш роднините си…“
P.S. И една черна точка – не може, просто не може в книга да се слага „й” вместо „ѝ”.
