Свещено право на писателя, особено на добрия, изпъкващия писател, е да избира сюжетите си. Но насреща му винаги ще седи по някой читател, който е бил ударен по главата от предните му книги и ще очаква още от същото – или по-добро. Дейвид Мичъл ме впечатли неимоверно двукратно – и с „Облакът атлас“, и с „Хилядите есени на Якоб де Зут“ (втората даже май повече). И затова очакването за следващите му книги е толкова нетърпеливо – и докато The Bone Clocks, тракайки, тиктака към нас (обещано от „Прозорец“ :)), „Слейд Хаус“ идва да послужи за ордьовър.
Наситена с емоции хорър история в добрите традиции на жанра, сама по себе си тя не е лоша книга – но за мен в нея липсват изненадващите полети на фантазията, на които Мичъл е доказал, че е майстор. Мога да предположа, че с тази книга писателят си е доставил удоволствие, че я е написал, защото е искал или защото просто не е можел да не го направи – и няма лошо в това. Мисля си, че подобен сюжет за него е като почивка, като отдих между предизвикателствата на другите му книги. „Слейд Хаус“ е калейдоскоп от няколко различни истории, които до една завършват на едно и също място – в мистериозна къща, оградена с висока стена, в която на няколко години се появява една малка врата. Няколко души получават покани да влязат през нея. И не излизат.
Мичъл обаче не залага на чистия ужас, който да градира в протежение на книгата. Историята на обитателите на Слейд Хаус се разкрива малко по малко, отразена в животите – и смъртите – на техните жертви. Писателят обрисува различните измерения на нещастието, на житейския неуспех, който в крайна сметка отвежда всеки от героите до оная малка вратичка, която се отваря за кратко. А зад нея е шарада – театрална и диаболична, тя е специално създадена за всяка една от жертвите, която поне за кратко вижда светлина в края на тунела. Дали това е милост или жестокосърдечие, читателят сам ще прецени. За разлика от други книги в жанра, Мичъл е избрал подробно да проследи зараждането на ужаса, неговото развитие и пригаждане към различните времена и нрави – потъването в кошмара на тези, които използват Слейд Хаус като капан, е може би най-интересната нишка, която да бъде проследена..
Търсенето на безсмъртие е стремеж, отразен и в най-древните истории, стигнали до нас (Гилгамеш), и преследването му няма да стихне никога. И част от пантеона на това търсене е „Слейд Хаус“.
