“Първо като трагедия, после като фарс”. Привлекателно заглавие,интересен автор, представен като “най-опасният философ на Запада”. Всъщност става дума за словенски философ и културен критик (каквото и да значи последното), който преподава в доста от елитните университети. Знайно е, че именно в светилищата на науката лявото мислене винаги е било силно, затова и не е изненада, че Славой Жижек е всъщност неокомунист до мозъка на костите си.
Но не, почакайте, не се смръщвайте и не започвайте да съдите от раз. И не се подхилвайте, спомняйки си как експрезидентът Петър Стоянов шамароса наглия скатаджия Георги Жеков, който го провокираше с простотиите си.
Жижек прави безпощаден срез на съвременния капитализъм, воглаве с разбушувалата се криза и войната срещу тероризма. Обект на унищожителната му критика с основание е така нареченото “ляво”, което както у нас, така и по света е такова само на думи и популистки пишкомерения, а всъщност си е едно пародийно прилепало към властта. В тази му част книгата си заслужава.
Виж, усърдните му опити да докаже, че е наложително завръщането на социалистически и комунистически методи на управление и икономическо развитие ми дойдоха малко в повече. Защото според мен и за това би могло да се приложи името на книгата – “First As Tragedy, Then As Farce”.
От същия автор
От същия жанр
