Първата ми среща с Орсън Скот Кард определено се оказа забавна и ще бъде продължена в бъдеще, неминуемо и със сагата за Ендър (допълнение от по-късно – а тя е велика!). За нея досега не се бях сещал, но май трябва да се прочете, ако е наистина сред най-великите фантастики евър, както прочетох.
“Следотърсачът” е първа част от сага, която искрено се надявам да не надмине трилогия поради непоносимостта ми към разводнени многотомия. Историята напомня на “Живият хаос” на Патрик Нес – отново имаме колонизирана планета, населена от земляни след унищожителна намеса в местната екосистема, а вместо политическорелигиозни има невидими Стени между различни територии, непреминаеми за жителите в оградените пространства.
Фантастичната нишка е свързана с различни способности в три деца, всяко от които допълва останалите – главният герой Риг умее да вижда следите на живите същества, оставени дори преди хилядолетия, неговият приятел Умбро манипулира времето и дори променя вече случили се събития, а сестрата на Риг – Парам – е способна да изпада в забавено време, при което става невидима, но се движи безкрайно бавно.
Романът проследява успоредно пътешествието на земляните до новата планета и бъркотиите около него, свързани с времето и пространството, и приключенията на Риг, Умбро и бившия войник Самуна, който жадува да избяга от скучния живот на ханджия по реката. Риг е обучен от загадъчен скитник, който е мислил за свой баща, и умее цял куп неща, основните от които май са красноречието, високопарното остроумие и логическите трикове. Това е оказва полезна способност, когато от дивата местност, в която е израснал, попада сред цивилизацията на града О и столицата Ареса Сесамо, където се вихрят политически противоборства, в центъра на които е именно Риг и не-много-изненадващият му благороден произход.
Започва една голяма бъркотия, която неколкократно е променяна с намеси във времето, до момента, в който компанията поема към Стената, преследвана от войниците на генерал Гражданин. Там част от загадките се изясняват и остава очакване за следващата част…
Орсън Скот Кард пише чудесно, като освен чисто забавната част има и сериозна поднишка на изследване на правото на земляните да завладяват чужди територии, както и обследване на психиката на масите и всякаквите революционни власти, налагащи своите нови, “полезни за всички”, правила. Логическите битки между спорещите в романа са изпипани и единственото неприятно за мен нещо беше хронологичната бъркотия с прескачанията в миналото, с които се променя и настоящето, но обследването на различните възможности на тази способност е описано добре в разсъжденията на героите. Загадките са относително прозрачни, но все пак е оставено достатъчно място за нови чудеса в следващите части, особено в областта на изследването на паралелни еволюции от обща изходна точка, но няма да издам нищичко защо това се налага.
“Следотърсачът” е едно наистина добро начало и се надявам в обзоримо бъдеще да четем и следваща част на приключенията на Риг и компания.
