Перфектното престъпление може да бъде написано само от гледната точка на убиеца.
Понякога става така. Просто виждаш корицата при случайна разходка из панаира и веднага си купуваш книгата. Но мисля, че в „Случаите на комисар Кроче“ се срещнах само със сянката на разследващия, защото не съм чел „Мишена в нощта“, романа на Рикардо Пиля с негово участие (а и не открих да е издавана на български). Ако бях, навярно щях да видя неговия образ в повече дълбочина и с повече цвят, не като странен участник в не по-малко странни разследвания. Но пък е интересен погледът на един „сериозен“ автор към криминалния жанр и неговите класици, а встъплението му за важността на престъпниците за функционирането на обществото и икономиката е брилянтно само по себе си. В самата тъкан на разказите прозира и бурната аржентинска история, в която кои са престъпниците често е твърде неясно, а управлението на Перон се усеща като някакъв вододел между различни исторически епохи.
Особен герой е Кроче, например авторът му вменява следните думи: „Вечно съм разсеян и сдържан, сякаш някаква стъклена стена ме дели от света, а когато се интересувам от някого, то е, за да го разпитвам, за да узная какво мисли и какво е правил“, а разкриването на престъпления при него се случва по особен начин: „Да търси под вола теле – това бе неговият метод на разследване. „Никога не се занимавам с причините за едно престъпление – казваше Кроче, – интересуват ме само последствията, това, което е станало после. Престъплението винаги е послание. Трябва да се изучават не подбудите, а формата – дирята, следите – и най-вече връзката с многобройни незабелязани подробности.“ Всъщност не виждам причина да преразказвам дори бегло отделните случаи, най-малкото защото в бележките на автора отзад сам той посочва откъде идва вдъхновението за тях, а и не самите престъпления и разкриването им са водещи – а осмислянето на крминалния жанр и анализиране на следователските методи през образа на този особен герой (в разказите „Разрешението“ и „Методът“ в края).
Или както пише на задната и корицата и фактически са последните думи в книгата: „Комисарите от жанра са винаги малко наивни и нереални, защото, както с право казваше Борхес, в живота престъпленията се разкриват – или се прикриват – с помощта на мъчения и доноси, докато полицейската литература се стреми – безуспешно – към свят, в който правосъдието да е по-близо до истината.“
Допадна ми тази среща с още един от големите южноамерикански писатели, би било интересно и да се прочете романът, който Кроче обитава като главен герой. Но пък има други издадени книги на Пиля, които ще да си заслужават, а предполагам, че и в „Случаите на комисар Кроче“ може да се открие доста повече от това, което моят поглед видя.