Нека забравим за малко за „Изчезването на Стефани Мейлър“ и „Загадката на стая 622“ – не че не са си чудесни романи, просто ще се връщаме по-назад. Там, където Жоел Дикер спечели безброй читатели у наси и по света с литературния си трилър „Истината за случая ‚Хари Куебърт‘“, а след това и допълни историята и образа на главния герой с фамилната драма „Книга за Балтиморови“. Точно тук, последна в редичката, не между тях, се намира и „Случаят ‚Аляска Сандърс‘“, в който Маркъс Голдман пак ще се зарови в дирене на тайни от чуждото минало, докато се опитва да се помири не твърде успешно със своето собствено.
Аляска Сандърс. Ще ви напомни на някого – на Лора Палмър, но без откачената мистика на Дейвид Линч и неговия полуреален Туйн Пийкс. Просто още едно малко градче, Маунт Плезънт, в което едно красиво и обичано от всички момиче е брутално убито. Това се е случило преди единадесет години, а бързото и нескопосано разследване е завършило с още трупове, яростни самопризнания, нарочен пожар и сломен млад мъж, вкаран доживот в затвора, разминал се на косъм от смъртна присъда. Дикер умело конструира романа си с постоянно прескачане във времето, като постепенно и живописно предава всичко, случило се тогава, всяка улика, всяко подозрение, всяко разкритие и пътеката, която отвежда до разкриването на убийството. И няма да издам много, ако ви кажа, че всичко, случило се тогава, е лъжа.
Маркъс Голдман. Белязан от случая „Хари Куеберт“, загубил своя ценен приятел, макар да го е спасил от затвора, притискан от издателя си да пише нов роман, а по възможност и да спечели милиони от филмова адаптация на книгата, която го е направила много прочут. Което се е оказало неочаквано безинтересно. Голдман се скита по света с надеждата да разбере какво трябва да прави сега, а единствените му приятели са семейството на полицая Пери Гахалоуд, с когото е разследвал безумните обрати около миналото на Куеберт и неговото деяние. Същият Пери е загубил своя партньор при разследването на убийството на Аляска и не е същият човек оттогава. В живота му настъпва и лична трагедия точно когато се появяват първите податки, че преди единадесет години е допуснал огромна грешка, а неминуемо в случая се намесва и Голдман с типичното си страстно желание за дирене на справедливост. Двамата отварят старите досиета и се заемат да съживят миналото. И ако не да върнат всички мъртви към живот, то да открият какво всъщност се е случило и кой е убил Аляска Сандърс, това красиво момиче, което е било на ръба на бляскава холивудска кариера, но е избрало да се изолира в нищо и никакво градче по неясни причини.
Жоел Дикер е чудесен разказвач и го доказва и с тази книга, трудно се откъсвах от нея – при все че я четох в Родопите между спускания в мрачни пещери и бродене по живописни склонове, даже последната утрин се ококорих в 6 само защото знаех, че имам още стотина страници и исках да науча най-сетне цялата истина. Шеметен литературен трилър, изпълнен с много обрати, с постоянни препратки между минало и настояще, игра на характери и воли, всичко това съчетано и с още задълбаване в драмите на Голдман с жените, с които просто не му върви, но за това си е сам виновен. „Случаят ‚Аляска Сандърс‘“ може да се гледа като пряко продължение на „Истината за случая ‚Хари Куебърт‘“, а допълнителен бонус е човек да е прочел „Книга за Балтиморови“, събитията от която все така хвърлят сянка върху живота на писателя. Но определено ми хареса как умело Дикер лъкатуши във времето, подхваща поредното парче от пъзела с директно наблюдение в миналото, сетне буквално със следващото изречение се връща с настоящето и го дообяснява през погледа на някой от участниците. И една след друга тайните на всички замесени излизат наяве – и както бе и в първата книга, и тук всички сякаш имат какво да крият, а паяжината от техните лъжи и премълчавания ги е оплела всичките. И в крайна сметка научаваме кой и защо е убил Аляска, но сякаш са я убили всички те, а и тя самата не е невинният ангел от първите страници, както казах, паралелът с Лора Палмър не може да бъде подминат.
Препоръчвам книгата, но съветвам, ако не сте чели другите две посочени, да прочетете поне тази за Хари Куеберт, това разследване е наистина самостоятелно, но плътността на образа на главния герой се гради от по-рано и се надявам да продължи и в следващи романи.
