Вторият роман на Ланю след “Човекът, който пишеше хайку” отново се връща към одисеите на прочутия хайкуписец Зъбльо. Сега обаче главният герой е самият Ланю, който с магията на своето перо (или писалка Бик, както споменахме) се пренася в Япония, за да разкрие защо в един период от живота на Зъбльо той не е написал нито едно хайку.
Разследването му се усложнява от тайнствен нинджа, който по незнайни причини иска да убие Ланю и спътниците му, като подозренията на писателя падат върху съвременен професор с подозрително поведение.
Ланю, обут в маратонки, шества из древна Япония с трогателна наивност, а пред очите му се разкриват тайнствата икрасотите на източната цивилизация.
Хайкутата в този роман са по-малко, но пак има бисерчета:
славей –
и за императора пее
все същата песен
есенен вятър –
гъските на плаващия свят
отплават
Преводачката на “Смеещият се Буда” отново е Светла Христова, която ме зарадва с новината, че скоро ще имам възможност да се запозная лично с писателя, тъй като той ще бъде в България в следващите дни.
