Новото издание на „Сметки за разчистване“ на Лий Чайлд ме изпрати назад към седмото приключение с Джак Ричър (наскоро писах за последното досега, двайсет и четвърто – „Едно на милион“). В него бившият военен полицай се среща с призрак от своето минало – мъж, когото лично е ликвидирал заради чудовищни деяния, и който някак е успял все пак да оцелее. И сега трябва да стигне някак до него и да довърши неизпълненото – и за тази цел се съюзява с агенти, които провеждат собствена нелегална операция срещу съмнителен бизнесмен, свързан с изчезнала тяхна колежка.
Ричър знае, че за да открие своя човек, трябва да разобличи този бизнесмен. И за тази цел трябва да се внедри в близкото му обкръжение. Оказва се в изолирана и охранявана солидно къща, в която всеки миг е под заплаха от разкриване Под подозрението на всички е – и особено на един от охранителните, истински гигант с адски зъл нрав. Ричър трябва да се справя с прекалено много неща наведнъж – а има само броени дни на разположение да намери изчезналото момиче и да открие как да намери своя отколешен враг.
„Сметки за разчистване“ нямаше обичайното темпо на романите на Чайлд – в средата направо замря действието, основно защото Ричър бе окован в тази абсурдна къща на тайните и околностите ѝ. Но пък втрещяващото начало и бурния край си ги биваше, няма съмнение. Но поне установих, че няма проблем да скачам както ми падне из поредицата – Ричър е константа, която не се променя, за добро или лошо.
