За пръв път в историята на света всяко човешко същество е в допир с опасни химикали от момента на своето зачатие до смъртта си… И всичко това е резултат от внезапното появяване и невероятния растеж на индустрията, произвеждаща синтетични химикали за борба с вредните насекоми. Тази промишленост е плод на Втората световна война. Някои от средствата, създадени за химична война, се оказаха смъртоносни за насекомите. Това откритие не стана случайно: бяха използвани насекоми за изпитване на химикали, които трябваше да убиват хора.
Пряката причина да посегна към „Смълчана пролет“ на Рейчъл Карсън бе прочитането на новото издание на „Корените на небето“ на Ромен Гари, един екологичен роман, посветен на избиването на слоновете в Африка, но причината да си купя книгата е прекрасният очерк за Карсън, който Мария Попова бе поместила в изключителната си книга „Фигури“. Авторката е вдъхновяваща личност с живот, отдаден на науката, а точно тази нейна книга оказва и изключително влияние върху света, и особено върху забраната за използването на обвития с мрачна слава инсектицид ДДТ, който обаче дори до наши дни се използва нелегално и у нас.
ДДТ е синтезиран още пред 1874 г., но свойствата му на инсектицид са констатирани чак през 1939 г. от швейцарския химик Паул Мюлер, който дори получава Нобелова награда за това. Към момента на написването на книгата отровата се използва масово, а най-шокиращо за мен бе, че по време на войната е използвана за обезвъшляване на хиляди войници, бежанци и пленници. А последствията, както всеки знае, са изумителни – и тази книга е от основните причини тази глобална отрова да бъде забранена за използване. Но хиляди други не са.
Карсън се спира на множество шокиращи случаи на използване на отрови върху не само селскостопански територии или гори – само по себе си форма на геноцид над всичко живо там, но и над градове и села, над беззащитни хора, децата, домашните животни… Пръскане от въздуха, подпомогнато по думите ѝ както от бурно развиващата се индустрия, която активно търси пазари на недоизпитаните си продукти, така и на излишъка от самолети след войната, което позволява от въздуха да се покриват големи територии, следствие на което измирането на всички птици е само прякото последствие, коствените не могат да бъдат измерени дори.
Успоредно се описва и как бюрократичната машина може да симулира активна дейност, като набеждава някое насекомо за опасен враг чрез чиста проба пропагандна кампания (примерът е от 1957 г. и огнената мравка, която уж убивала много птици, добитък и… хора) и след това решава проблема чрез скъпоструващо изсипване на инсектициди от небето… което само води до масово измиране на какво ли не. Един омагьосан кръг, който не решава проблемът, а създава множество други – същевременно Карсън описва и колко други възможности има за справяне на предизвикателствата, основно използване на естествени решения или внимателни и фокусирани кампании.
Всяка от главите на „Смълчана пролет“ е гневно обвинение към безотговорното използване на отрови просто защото са достъпни и евтини. Карсън говори за унищожаването на флората, за замърсяването на повърхностните и подпочвените води, за безпрецедентното избиване на животните, рибите и насекомите без никакво замисляне за сложните екологични системи, в които са вплетени, и в които самите ние в крайна сметка сме неделима част. Особено страховита е главата за раковите заболявания, пряко следствие от безменото изсипване на отрови в природата. И да, това е книга на цели шейсет години, много неща ще да са се променили за добро, но пък много други не са – и е показателна как един смел достоен глас може да се изправи дори срещу глобални индустрии и да победи със силата на истината.
Допълнителни текстове в това издание на „Земиздат“ от 1987 г. има на проф. Величко Добриянов, Николай Хайтов, Петър Берон и Николай Боев, последният дори успява да спекулира, че Карсън е убита заради каузите си.
От същите жанрове
