Да си призная, не знаех за кинороманите на Борис Акунин, преди да ги видя на сериозна промоция и да ги купя и трите, харесвам всичко негово и малко по малко ще изчета всичко издадено на български – до момента съм писал за „Гробищни истории“, „Азазел“, „Не се сбогувам“, „Огненият пръст“, „Звезда на челото“, „Левиатан“ и „Диамантената колесница“. Първият том на „Смърт на брудершафт“ съдържа „Младенецът и дяволът“ и „Мъката на разбитото сърце“, и двете с главен герой Алексей Романов, млад студент, който се оказва въвлечен в игри на шпионаж и контрашпионаж, а за забавен фон са неговите страстни любови.
Първата история е ситуирана в дните между атентата в Сараево и избухването на Първата световна война. Ловък и безстрашен немски шпионин се домогва до плановете за разгръщане на руската армия, а срещу му няма професионална съпротива, в руската империя контрашпионажната служба е далеч от добре организирано звено (има време до СМЕРШ). Опитите да бъде уловен шпионина завършват с разбити глави, а случайната намеса на Алексей го забърква в играта – и да се включи в преследването е въпрос на чест. Един футболен мач с голямо значение между Германия и Русия се оказва прикритие за операцията, а руснаците трябва да открият как да противодействат на диаболичния план, който има множество резервни варианти.
Втората история се развива в Швейцария, където Алексей Романов е изпратен под прикритието на гастролиращ певец. След раняване на фронта и покрусен от разбитото си сърце той среща нова любов на сцената, а сложният план за елиминиране на търговец на информация, за чиито услуги руснаците нямат пари, се превръща в още една кървава разправа, а трагикомичните ситуации следват една след друга.
Ако не бяха валящите наред трупове, „Младенецът и дяволът“ и „Мъката на разбитото сърце“ щяха да са си чисти хумористични истории с малко крими елементи, макар че четох, че идеята на Акунин е всъщност всяка история да е в различен жанр. Към историите са вмъкнати хубави илюстрации с цитати от песни, които трябва да са като фон от времето на нямото кино, а самите сюжети са намигване към Пушкин и неговите творби и живот – с дуела за нанесено оскърбление, за привилегиите на „лошите“ да не спазват кода на честта, докато „добрите“ са длъжни да се придържат строго към него. За мен обаче тези две кратки творби не са навото на романите му с Ераст Фандорин, доста лековати и предвидими ми се сториха, но за разпускане са чудесни.