Това е зло. Чисто зло зад зла корица. Роман, в който ни един герой не е протагонист, няма ни капчица трепетна любов, нито каквото и да е позитивно чувство, възвишен порив или неегоистично действие. „Смърт в Бреслау“ започва в лудница и със скорпиони, продължава с кошмарни изнасилване и убийство – и после става по-лошо.
Силно подозирам, че Марек Крайевски е написал най-мизантропския роман, който съм чел някога – всички в него са озлобени към света, обсадени в своите малки професионални крепости, а основният им метод на комуникация вън от мъченията е шантажът. Действието тече главно през 30-те години в югозападна Полша, част от нацистка Германия тогава, където разделението на властите е силно компрометирано от все по-засилващите се структури на НСГРП и силовите ѝ органи. Полицията тайно воюва с Абвера, те с СС, всичко е оплетено здраво, а виещите медии дирят навсякъде евреи, масони, хомосексуалисти и прочие обявени за непълноценни човешки същества. На този абсурден фон едно жестоко убийство с включен екзотичен елемент като скорпиони в разпорен стомах ще събере нишките на цялата гнилост в държавата на едно място – а в малкото градче един полицай трябва както да оцелее и кариерно, и чисто физически, така и да разкрие кой го е извършил.
Разследването обхваща много хора (бих казал дори твърде много, по някое време се пообърках кой кой е и трябваш е да се връщам назад), тече основно през дълги дни, в които за няколко часа се случват адски много неща, а в крайна сметка Крайевски най-нагло и безцеремонно запраща завръзката не десетилетия, а няколко века назад – и ако с това доста ме шашна, всъщност се изкефих на наглостта му, убеден съм, че се е подхилвал сардонично, като е писал тази част. А на заден фон Германия потъва към своята мащабна лудост, която подпалва целия свят, но авторът пропуска изобщо този период.
Пряма, безкомпромисна, мрачна и гадна кримка – определено не от тия, които ще те оставят захилен. Но ме изкефи, четеше ми се нещо такова, което да противостои на отчайващо лежерното вакационно настроение вън. Ще чакам следващата книга с разследванията на комисар Мок, този толкова странен и толкова не положителен главен герой.
Виж още едно мнение в „Аз чета“.
От същия жанр
