Винаги е удоволствие да се отгърне книга на Даниъл Силва – безотказно той оплита съвременни политически теми с истории от света на голямото изкуство, като все повече неговият герой Габриел Алон се превръща от хладнокръвен шпионин в най-великия фалшификатор, който историята е познавала (и дори малко отвъд, в този роман той самоволно решава да нарисува съвършени копия на картини на Модилияни, Ван Гог, Реноар, Сезан, Моне и Тулуз-Лотрек, нищо повече, нищо по-малко). В „Смърт в Корнуол“ обаче има и нещо повече – заговор в самото сърце на британската политика, който може да бъде разкрит само от другото му алтер его на супершпионин, та макар и оттеглил се от занаята.
Смъртта в Корнуол, която дава начало на събитията, застига Шарлот Блейк, професор по история на изкуството и специалист по Пикасо, която става поредната жертва на жесток сериен убиец, наричан от медиите Чопъра. Както може да се очаква, истината не е толкова проста и убийството на друг мъж в Париж кара Алон да потърси скритата причина. А тя е нищо по-малко от изключително скъп портрет на жена от Пикасо, който лежи скрит редом с безброй други безценни произведения на изкуството в художествена галерия в Свободната митническа зона на Женева. Именно около нея се върти и основната част от действието – как на това изолирано от законите и любопитните очи място се съхраняват незаконно придобити творби, как те сменят тихомълком притежателите си, без да се плащат данъци в коя да е държава, и как тайните на това място са част от престъпната дейност на най-богатите хора на света. Именно там трябва да проникне Алон, не без помощта на опитни и верни помощници, и да разкрие защо всъщност умират хора.
Истината, както във всеки роман на Даниъл Силва, се оказва много по-сложна, и се отнасят както до добре разработена схема за търговия с ценни творби, често без знанието на собствениците им, през „изчистване“ на историята на откраднати от нацистите и техни сътрудници творби, така и до прилично правдоподобен сценарий за руска намеса в британската политика, при който на власт да бъде качен удобен премиер, склонен да изплати натрупаните си дългове чрез промяна на политическата ѝ посока. Габриел Алон отново ще трябва да се срещне със стара любов, с която в „Челистката“ също вършеха опасни подвизи, ще намери достоверен повод да ревнува любимата си и за пореден път да спаси ако не света, то поне важна част от него. А, и един сериен убиец трябва да бъде заловен покрай всичкото това. Както винаги – изпипано удоволствие са трилърите на Силва, макар че в предишния, „Колекционера“, имаше доста повече напрежение и екшън, а и ядрената заплаха определено привличаше повече вниманието. Но колко са поредиците, които го докарват до двайсет и четвърта книга и поддържат нивото – никак не много. Чакаме следващата.
