Още след като получих великолепния превод на „Оцелелите“ на Алекс Шулман се заех да диря следваща книга за Стефка Кожухарова – когато си открил (сте се открили по-скоро) чудесен преводач, имаш силен мотив да не го оставяш без работа. С нея бързичко си избрахме точно тази книга – „Смъртният грях“ на Мария Грунд, защото бе вълнуваща и мрачна история с много счупени герои, а идеята за деца с гротескни маски на животни… бррр, тръпки ме побиха още само като четох нейния начален отзив за книгата.
Книгата е първа с главен герой комисар Сана Берлинг, която е сянка на жив човек – ударена от жестока трагедия в миналото, тя още живее наполовина там, наполовина в настоящето. За партньор в това разследване до нея застава непредсказуемата Айр Педершен, която сама е минала през мелачката на живота и дори може да се каже, че я е счупила – готова е да се изправи срещу всичко решително и крайно, без да се притеснява колко проблеми ще създаде. Двете са всичко друго, но не и традиционен криминален разследващ екип, дори по-скоро приличат на хора, които са обект на разследване. Но точно те трябва да разкрият тайната зад трагичното самоубийство на твърде младо момиче, което влиза в стара наводнена кариера, слага маска на животно на главата си и се разделя с живота си най-спокойно и хладнокръвно. Записът на случайна камера изправя косите на разследващите, но скоро едно жестоко убийство, привидно напълно несвързано, отключва разплитането на стара история, която води до тези маски и какви престъпления крият.
Макар да съм обръгнал на ужасии, нещо в тази точно история ми действаше изнерващо през цялото време. Седем деца са получили седем маски, символизиращи смъртните грехове, и са били снимани така, защото един религиозен откачалник е смятал, че така ще може да ги опази от съблазън. Някой е заровил дълбоко тая история, каквато е обичайната църковната практика, но, както често се случва именно в скандинавските трилъри, се появява убиец, който започва да отмъщава – и полицията трябва да разрови цялата тиня, за да извади истината. А тя със сигурност ще ви шокира и изненада, няма как да познаете кой е отговорен за деянията, макар отговорът да е пред очите.
„Смъртният грях“ определено дава силно писателско начало на Мария Грунд и чакам с интерес следващата ѝ книга, която навярно също ще издадем. Макар да чета почти всички излизащи у нас скандинавски автори – или точно затова, – тя ми допада с по-различните си герои, с по-крайните си сюжетни решения и в крайна сметка с наистина шокиращ край на тази първа книга. Да видим как ще са следващите.
Самата авторка поздрави Живко Петров за корицата му, аз потвърждавам, че тази му е сред най-смразяващите, а виждате и другите какви са.
От същия жанр
