Хайде обратно към Враца и разследванията на мрачноватия инспектор Даниел Целов (тук писах за първото, „Мъртвешко парти“), който може и тъкмо да е поставил в ред личния си живот – в добри отношения е с бившата си съпруга, открил е стара любов в лицето на Яна, с която го карат полека, до степен тя почти да не присъства в романа, но внезапна тревога около здравето на дъщеря му все пак го запраща отново в авариен режим. Който ще се окаже и крайно нужен, защото точно в тази „Смъртоносна събота“ близо до града е убита жена, която всички познават и която винаги е била в центъра на вниманието. А престъплението е предхождано от неприятна сцена, в която бившият ѝ съпруг, солидно наквасен, я конфронтира на публично място, а след това и сам посяга на живота си, след като осъзнава какво е направил в пиянския си унес. Или поне така изглеждат нещата.
Целов е завлечен в заплетена история, в която многото пари и политическите връзки са в чудесна хармония, като Хипократовата клетва определено не е в сила за нещата, които се вършат. Намесена е частна клиника, забъркана в много далавери, неверен мъж, който си прави банални планове за бъдещето, и измамена съпруга, която определено няма да позволи да бъде водена за носа. А една малка следа – стара снимка, намерена близо до самоубиеца, води до още един човек, който известно време остава в сенките, но след това решително пристъпва под прожекторите и заявява своята водеща роля в кървавите събития. Които стремително се развиват, увличайки и Целов, и околните в надпревара със задействания коварен план за разчистване на сметки.
И в „Смъртоносна събота“ Димитър Цолов развива сюжета си в камерна посока, както подобава на малкия град – всички действащи лица са навързани, дори и една от жертвите има пряка връзка с разследващия, а авторът искрено ме забавлява силно с умелото използване и на колоритни лафове от Северозапада, и на достолепни медицински термини, всички прегледно и под строй отбелязани в италик, за да се акцентира на тях. Именно с това ме печели тази поредица – с ясното позициониране на действието в наглед обикновен български град и липсата на стремеж да се епигонства от наложените световни тенденции в криминалната литература. Разследванията на Целов и Цолов си имат собствен самобитен чар и се надявам скоро да видим и трета книга, в която, смея да си пожелая, Яна все пак да получи повече пространство за развитие отвъд тормоза на работното ѝ място и ролята на душеприказчик за инспектора.
От същия автор
От същия жанр
