Жанр: Фентъзи, Физика

Издателство:

Автор: Роджър Зелазни

Оригинално заглавие: Four for Tomorrow, 1967; Lord of Light, 1967; A Night in the Lonesome October, 1993;

Преводач: Светлана Комогорова- Комата, Юлиан Стойнов, Владимир Германов

Корица: Твърда

Година на изданието: януари 2018 г.

Страници: 640

Рейтинг :

Време за четене: 5 минути

 Ужасно съм лековерен, когато става дума за моите собствени слова.
Винаги вярвам в онова, което казвам, макар да знам, че всъщност съм безсрамен лъжец.

Поръчай с безплатна доставка!
Поръчай с безплатна доставка!

   Прекрасно е, че въпреки видимата стагнация на научно-фантастичния фронт у нас продължават да се преиздават поне големите автори от златната ера на жанра – като Роджър Зелазни. След прекрасния том на колаборацията Зелазни и Шекли –  “Донеси ми главата на принца”“Ако с Фауст не успееш” и “Просто шеметен фарс”, както и новото издание на „Джак от сенките“, „Бард“ издадоха и първи том избрано на Зелазни. „Смъртта и светлината“ съдържа „Четири истории от утре“, „Господарят на светлината“ и неповторимата „Една нощ през самотния октомври“. Всичките са пиршество на фантазията, на смисъла, на един неподражаем ум, който си играеше с невъзможното и го превръщаше в достъпно за всички нас.

roger-zelazny-four-for-tomorrow-a-rose-for-ecclesiastes  „Четири истории“ започва с „Вратите на лицето му, лампите на устата му“ – модерен преразказ на „Моби Дик“ на Хърман Мелвил, пренесен на Венера. Зелазни гради мащабно платно на човешката цивилизация, разпростряла се из Слънчевата система, но останала подвластна на извечните си инстинкти да преследва това, което не разбира. „Роза за Еклисиаста“ вече го бях чел някъде, макар изобщо не мога да се сетя къде, но отново ме трогна с минорното си звучене, в което ми напомни някои от творбите на любимия Бредбъри за неговия любим Марс. „Фуриите“ е приятен фантастичен разказ за хора с паранормални способности в бъдещето, които трябва да хванат изпечен престъпник. Никой не може да им избяга, защото всъщност те са аватари на нещо древно. „Сърцето на гробищата“ е романтичен разказ за вечност и любов – комбинация, която често завършва трагично. Част от човечеството е намерило начин да прескача през хилядолетията, но това носи ли щастие?

 51ijm9+-TEL._SX330_BO1,204,203,200_  „Господарят на светлината“ е познатото красиво фентъзи със силни източни мотиви, посветено на противоборството между хората и боговете. Последните са уж всемогъщи и вечни, но произходът им не е точно такъв, какъвто се очаква. Имат много сили и възможности, но са зависими и от механични машини, които някой трябва да построи. Вековете любовни истории и конфликти са създали сложни разломи в отношенията им, а бунтовниците винаги се прераждат – и са готови да ги предизвикат. Съюзници са всички унизени и победени, всички, които искат да бутнат властелините и да заживеят във вечно доволство на тяхно място – история, стара като света и повторена във всички световни митологии.

62005    За „Една нощ през самотния октомври“ имам отделно ревю, така че няма да се спирам тук, но имайте предвид, че съм го писал преди цели шест години и… абе задобрял съм :Р Но тази книга едва ли има нужда от допълнително представяне, заслужава си четенето през всеки един месец от годината, не само в началото на есента.

   Сега да сипя хвалебствия за Зелазни ли се очаква? А има ли смисъл? Дори само от събраните в този том творби струи повече талант и магия от тонове прехвалени произведения, които обират вниманието и на критиката, и на публиката. Просто едно време фантастика е значело еднозначно и добра литература, и пленяващи, изградени солидно герои, и посланията са били задълбочени и смислени.

   Очаквам с нетърпение какво ще съдържа втория том, а скоро ще пиша и за „Размяната“, която също излезе в ново издание наскоро.