Смъртта не е решение, ако трябва да спасиш децата си

  Интересно е как една книга може да започне със смъртта на главната героиня – обкръжена от двамина откачени наемни убийци с особен кодекс, тя е обречена. Но в „Смъртта не е решение“ на Майкъл Корита обратите започват още там, по първите страници, и продължават буквално до последната. Авторът много умело разчупва обичайните канони и създава напрегнато приключение, в което се формират неустойчиви конфигурации от преследвачи и преследвани, които се променят непрестанно – и точно тази неустойчивост е толкова интересна и непредсказуема.

   Както и ще видите от задната корица, Нина оцелява след кървавата си среща с наемните убийци. Но ѝ се налага да заживее далеч от съпруга и децата си, за да ги предпази от гнева на този, който е поръчал убийството ѝ. Тя променя името си на Лия и заживява сред горите като планински водач. И когато години по-късно бившият ѝ мъж загива в катастрофа, тя прави импулсивна грешка – отива да вземе децата си с надеждата простъпката ѝ да е забравена и да може да заживее нов живот с тях. Но не би. Двамина брутални убийци са извадени от затвора, където точно Нина/Лия ги е вкарала, и са пуснати по петите ѝ – и бруталността им изненада дори мен. А за да е още по-странно, на помощ на преследваната жена се притичва наследник на онези двама убийци от първите страници, който е още по-откачен и сам по себе си е още по-непредсказуема величина с променливите си настроения и налагането на собствена извратена справедливост. Този смъртоносен триумвират ще стигне до кървав сблъсък сред дивата природа след поредици от лоши решения на всички страни.

   „Смъртта не е решение“ на Майкъл Корита е роман за майчината обич, но не просто като емоция, а като ясна решимост децата да бъдат защитени на всяка цена, наистина всяка. Лия не е Нина, придобила е умения, които ѝ дават шансове, и си мисля, че дори и без откаченяка, който ѝ е в „помощ“, тя би се справила, но неговата поява добавя още съспенс към действието. Единият от убийците по петите ѝ прилича на онзи от „Тук няма място за старци“ на Кормак Маккарти в своята безмълвна свирепост, а Корита има много интересни идеи какво може да се случи, когато един срещу друг се изправят двама безмилостни серийни убийци – околните просто трябва да отстъпят и да не се пречкат, като оцеляването им е по-скоро въпрос на шанс, не на осмислено следствие от взети решения.