Ей, ама голямо съм магаре. Като ми говорят, що ли не слушам, а се назлъндисвам и трябваше да минат толкова години, за да седна да чета Ю Несбьо. Ама на, по-добре късно, отколкото да попаднеш на пътя на Хари Хуле, както гласи старата норвежка поговорка. Помолих колегите от „Емас“ да ми кажат с коя книга ще бъда впримчен от автора и те ми препоръчаха „Снежния човек“ (няма да се примиря с тоя кратък член на корицата, грозновее и това си е) – и улучиха в десетката. Прочетох книгата за едно пътуване Видин-София и на другата сутрин в тролея до работа, чисто удоволствие от първата до последната страница. И не познах кой е убиецът 🙁
Несбьо е по-добър от почти всички други трилърови автори, с които се запознах в последните месеци на усилено четене. Самата атмосфера на романа му беше плътна и наелектризираща, напомни ми на удоволствието от трилогията „Милениум“ на Стиг Ларшон. И за миг не се почувствах некомфортно от факта, че се бухвам насред седма книга от поредицата – авторът внимателно обрисува своя герой и неговите лутания и в личен, и в служебен план. Хари Хуле (ако не знаете) е полицейски инспектор – единак, който успешно отблъсква от себе си и жената, която обича, и колегите си. Предишните му успехи са му създали репутация, но тежкият му характер му създава броня, която успешно го изолира от всичко, което не го интересува – а отвъд поредното разследване са малко нещата, които го гнетят.
Фабулата се завързва около мистериозен убиец, който отвлича жени по първи сняг, а запазеният му знак е снежен човек, обърнат към къщата на жертвата. Несбьо попада в паяжина от объркани следи, притеснени съпрузи, ужасени деца и хищни журналисти, които искат бързи отговори. Последните не закъсняват, но неотменно се оказват лъжливи, докато истината не започва да се очертава малко по малко – а тя е по-изчанчена от всичко представимо.
Но не криминалното разследване е в основата на книгата – както например беше при „Колекционерът на кости“ на Джефри Дивър, където анализът на уликите движеше сюжета напред. Тук водещи са прекрасно изградените герои, всеки от които си има сложна, но силна мотивация да върши едно или друго, и това да обърква сметките на полицията и да помага на Снежния човек, този демон, който се прокрадва сред падащия сняг. Несбьо избира много силна социална тема, която да залегне в основата на сюжета – изневерите и децата, отглеждани от мъже, които не са биологичните им бащи, за да изгради истинска главоблъсканица, в която Хуле трябва да се пребори първо със себе си, да си направи сметката кое е всъщност важно в живота му – и тогава да получи шанс да си свърши работата. И да спаси това, което обича най-много.
Ще прочета всичко от Ю Несбьо поред. Препоръчвам и на вас да го направите.
И да, признавам, че новите корици на Живко Петров изиграха своята роля, за да поискам най-сетне да прочета някоя от книгите на Несбьо.
