Преди няколко седмици написах нещо в „Какво четеш…“, което ще си позволя да цитирам почти дословно.
Обичам книги, които „спазват правилата“. Защото минаването през тясното сито на нашата селекция не е лесно – и точно това е идеята – в ерата на лесния самиздат (ей ти едни пари, дай ми едни книги, аз ще си ги продавам) и взаимното самовъзхваляване на тоя тип автори жанровата литература все повече се капсулира и отвращава читателите, които няма как да излъжеш повече от веднъж, а позата на жертва бързо лъсва като обикновена безпомощност да напишеш нещо наистина добро и да работиш професионално с издателство.
„Софийски магьосници“ дойде при мен като поредния ръкопис (а годишно преглеждам поне около сто), изчака си търпеливо реда, и след като харесах откъса и поисках цялата книга, спечели цялото ми внимание. Не познавах Мартин, чак по-късно попаднах на сборника му „Микро“, така че го викнах в офиса да се запознаем – харесахме се и си стиснахме ръцете за този фентъзи дебют със забавен привкус. А след като с редакцията се зае Емануил Томов, по корицата почна да свещенодейства Исмаил Инджеоглу, а с кампанията му – Темз Арабаджиева, магията бе задействана, и май, съсредоточен и в другите нови книги, пропуснах какво чудо се случва и сгреших тиража, като гледам как намаляват копията в склада.
Защо избрах „Софийски магьосници“ за една от малкото български книги, които ще правя таз година? Едно на ръка е талантът на Мартин, той се подразбира, инак още с първия откъс щяхме приключим, както често се случва. Но заедно с него има и премислен сюжет, по който можеше да се работи, за да стане по-добър. Допадна ми премереността, с която е написал книгата – един внимателен дебют, който не се изхвърля, не се стреми да каже всичко наведнъж, а просто поставя началото на една евентуална поредица, но без така неприятния отворен финал. Личеше си влияние от Лукяненко и Роулинг, все забравям да питам дали и от Спайдър Робинсън, но много добре проектирано върху софийските улици, видими и невидими. И най-вече – липса на авторово его, което да се самоизтъква на всяка страница – а колко важно е младите автори да не бързат, а да шлифоват прозата си стъпка по стъпка. Защото един дебют може и да даде начало на писателска кариера, може и да те откаже от писането завинаги.
И след около година работа – ето ги „Софийски магьосници“, в които зорниците и здрачниците се припират кой напада нощем магьосници по улиците, по които слънцето често залязва, а шумът на града звучи като джаз (вижте страхотния трейлър, в който Петър Дочев чете кратък откъс от книгата). А ние вече гледаме към продължението, само за две седмици от излизането от книгата нямам съмнение, че с Мартин ще работим и занапред, има магия в тази колаборация 🙂
Финално искам да благодаря изрично и на Ганка Филиповска, чийто опит помогна да се балансира нашето младежко лудуване в книгата и изчисти много дреболии, които можеха да развалят заклинанието.
P.S. Задължително се вгледайте в задната корица, не всички забелязват надписа вдясно.
От същия автор
От същите жанрове
