Per aspera ad astra.
Цяла седмица отлагах написването на това ревю, не знаех откъде да започна. Но после се сетих как написах текста си за „Крадецът на книги“ на Маркъс Зюсак, с която основателно бива сравняван романът на Рута Сепетис: бях седнал на пейка в градската градина до Дунава във Видин и просто описах емоцията, а не фактологията около книгата. „Сол при солта“ носи сходни усещания, още повече че знаех отнапред за трагедията на кораба „Вилхелм Густлоф“ от едно от чудесните изследвания на Норман Дейвис за Втората световна война. И съм щастлив, че колежката Рия забеляза тази книга и направи всичко възможно тя да излезе на български.
Войната през детските очи има винаги особени очертания – и по-наивни, но и по-изострени, спомних си например и „Градът на крадците“ на Дейвид Бениоф. И тук снегът е много. И страхът е много. Кръвта често се излива вън от телата, но и когато е вътре в тях, се лашка между кипящ гняв и леден ужас от случващото се. Слуховете – те са най-страшни. Червената армия идва. Войната е загубена, но предстоят още много месеци кошмари и издевателства. След като са минали години такива в другите земи. Време е за разплата и тя ще бъде безогледна и жестока.
Шепа деца оцеляват по пътищата в североизточната част на Европа. Всяко от тях крие тайна, всяко от тях се е отказало от мечтите, забравило е какво са игрите, фиксирали са се в едно голо оцеляване и толкова. Съдбата ги събира в една посока, насочва ги към морето. Там, където е спасението, където са корабите, които очакват заповед да натоварят колкото могат повече ранени и бежанци и да ги откарат в родната земя, където да дочакат каквото има да се случва с умиращия Райх.
Главите са кратки, много белота има по страниците, незасегната от черните въглени на буквите. Рута Сепетис е успяла да предаде ужаса на периода, без да изпада в мелодрама. Може би това е начинът днешните млади да научават за тези времена, чрез романи, които отразяват действителността през очите на техни връстници – защото учебниците са статистика, но не могат да предадат емоцията. А тя е важна, защото наистина непредставимо е колко съдби биват прекършвани в такива турбулентни времена. Точно както решението на оня съветски командир на подводница прекършва хиляди животи, предали бъдещето си на един кораб сред бурното зимно море.
Това е от мен. „Сол при солта“ (прекрасен превод на оригиналното име) е от най-добрите тийн романи на последните години, доказателството, че този жанр не се върти само около достойни за присмех лековати свръхестествени любовни истории. Надявам се да прочета и другите романи на Сепетис на български.
