„Ще бъда тук, сред слънчевата светлина и в сянката” описва един странен свят. В него Ленин не е напускал Швейцария и социалистическата революция избухва именно там. Русия е опустошена от зараза, плъзнала от падането на Тунгуския метеорит. Край Черно море маршируват индийски военни части. От години никой не знае какво се случва в Северна Америка. Целият свят се намира от над век в непрестанна военна вакханлия.
Под социалистическа власт Швейцария се е развила неимоверно и води тежка война с антисемитска Германия. Основен човешки ресурс за швейцарците е Африка, където те поддържат колониална империя. Местните са обучавани в преклонение към европейците и им се внушава безпределна вярност към тях.
Един от местните жители достига пост на комисар и е преместен в Европа. Там той получава нареждане да разследва убийство, което ще го отведе в сърцето на швейцарската мощ – най-мощното укрепление в историята, наречено “Редута”. За него се носят всевъзможни легенди и малцина знаят какво се случва сред безкрайните му мрачни коридори.
По-мрачен роман не бях чел скоро. Макар да е кратък (което е основният му недостатък – подобна фабула дава благодатен простор за развитие според мен), произведението на Крахт е доста тежко и депресиращо. Описаната реалност е безупречна и оригинална, показвайки път, който човечеството спокойно можеше да поеме. Път към ада.
Все още не мога да схвана името, признавам си, толкова ведро и красиво, а криещо толкова мрак.
От същия автор
От същия жанр
