Спирала на мълчанието, но излаз от нея има

Има една определена порода особено добри хора, които са видели и преживели повече, отколкото стандартно се счита за хуманно, които не обичат големите приказки, или приказките в големи количества, което е почти едно и също. 

    Трудно е книга с такива заглавие и корица да влезе в ръцете ми – твърде тихи и отвлечени са за моя простичък вкус, а от текста на задната корица не вдянах нищичко. Но пък получих силна препоръка от две девойки с вкус, та се зачетох в сборника. И хубаво направих. „Спирала на мълчанието“ на Милен П. Миланов е едно обещание – че добрите, замислящи разкази в него ще бъдат последвани от нови, по-силни творби. В „Sofia Live“ (оттам откраднах тази алтернативна корица вдясно) сравняват разказите с „Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света“ на Сароян и прилика може да бъде намерена при упорито взиране, но пък защо е нужно? На мен сборникът ми напомни повече на „Не беше тук и си отиде“ на Георги Томов, но и това сравнение идва само като патерица за здрав човек – полезна вещ, но нищо повече.

  Милен Миланов разказва истории, свързани с морето, но не морски. Разказва истории, някои свързани с насилие, но не криминални. Това са истории за обикновени хора с невинаги обикновени страсти, но разказани с лекота, която подлъгва. Личи си, че авторът вече е натрупал опит, самочувствие, само още малко редакторска шлифовка (и една много нужна коректура) и ще блеснат още повече. Тук ще срещнете и хора от ниските звена на криминалния контингент, и от високите – и една и съща съдба ги очаква в началото и края на сборника, добро въвеждане и извеждане. Ще се гмуркате под водата, докато тръпката на увлечението кипва кръвта. Ще изпитате удоволствието от добре дозирана еротика и описание на плътска чувственост, изненадах се на наличието им в книга от тази поредица, но точно в тая изненада ми допаднаха повече. Един разказ за двойка с хомосексуални наклонности ме впечатли с умелото показване на обичайното им битие, без дирене на мръсотия или напрежение от нетрадиционната им сексуалност – краят също беше силен, определено очаквах тежък удар ала филма „Парад“, но това бе спестено, за радост. А един граничар не знае дали е убил бежанче, което турските му колеги са изпратили да пресича нелегално границата…

  Има истории в „Спирала на мълчанието“, това е важно. Колкото и стилово да е изпипана една книга, ако не разказва нещо интригуващо, нещо пленяващо, напуста ще е. Миланов има таланта в себе си, потрудил се е да го развие (личи си, че не е самодеец), поел е по добър път. Ще го чета и занапред, сигурен съм.