Списъкът с гости определя каква ще е сватбата

Животът е труден. Това всички го знаем. Още като дете научих, че се случват ужасни неща. Но каквото и да става, животът е просто поредица от дни. Не можеш да контролираш повече от един наведнъж. И все пак можеш да контролираш един конкретен ден. Двайсет и четири часа под пълен контрол. Сватбеният ден е добре опаковано пакетче от време, отрязък, който аз да превърна в нещо цялостно и съвършено, перла от скъсано колие. 

   Не разбирам нищичко от сватби, но си мисля,  че „Списъкът“ с гости ще да е най-важното – кой точно ще присъства и кой не е решаващо как ще се развие голямото събитие. А в трилъра на Луси Фоли е от не просто важно – а съдбовно. В рамките на два дни на един безлюден остров край ирландските брегове, при наличието на замък, гробище и тресавище, погълнало много хора според легендите, едно съвършено планирано събитие ще се превърне в грандиозен провал, гарниран с труп. Но чий и как се стига до него, ей това е въпросът, който авторката перфидно бавно разнищва.

   Мъжествената звезда на тв шоу за оцеляване се жени за красивата, но деспотична собственичка на популярно онлайн списание. Съвършената бляскава двойка е ангажирала за сватбата си споменатия остров в стремеж да се отърве от папараците, да отдаде почит на корените си и още причини, които изникват сред страниците. И все пак не е важно колко е скъпо и изпипано всичко около тях – защото точно в списъка с гости са заложени бомби, които една след друга започват да гърмят. Всички важни гости имат своите тайни, някои скорошни, някои в миналото, но всички те до една ще излязат наяве поне пред читателя – а Фоли умело подклажда очакването с редуващи се глави през различни точки, които завършват с обещания за нови и нови разкрития. Които започват да се навързват в смайваща картина, която няма нищо общо с идилията от първите страници. И бурята, която връхлита сватбения остров, е най-малко опасната стихия. Натрупани са много грехове и е дошло времето за отмъщение.

   По-голямата част от книгата е просто хипнотична, няма пускане. Напомни ми, разбира се, на „Перфектната двойка“ на Елин Хилдебранд, където пак богаташка сватба бе провалена от труп, а разследването извади наяве един куп мръсни тайни. Но докато там слънцето все пак грееше с ярката светлина на каноните на любовния роман, то на острова в „Списъкът“ всичко се смрачава бързо и необратимо. Всички имат мотив да убиват, въпросът е как и кого. И тук мисля, че Фоли отиде една-две стъпки по-далеч от нужното, в края много премереното темпо премина в галоп, който завършва неочаквано със сигурност, но и неудовлетворяващо по някакъв начин. Но това не променя факта, че цялата книга е старателно конструирана и е сред добрите образци в жанра – и я препоръчвам в това противно време навън, когато мисълта за убийство (на зимата поне) е неизбежна.