Списъкът на съдията е списък на смъртта

   Минало се е доста време от излизането на първия роман с главен герой борбената адвокатка Лейси Столц, която разследва провинили се съдии, но аз прочетох „Таен свидетел“ едва миналата година, така че си спомням добре смъртоносните сблъсъци около индианското казино и мащабната корупция, свързана с него. Е, „Списъкът на съдията“ може да се чете и отделно, самият Джон Гришам подхвърля достатъчно трохи за припомняне какво се е случило в по-рано, както и защо години по-късно Лейси все още не може да се възстанови изцяло. Но сега трябва бързо да се отърси от спомените, защото рутинната ѝ работа ще бъде нарушена от нещо още по-страховито – съдия-сериен убиец, нещо непознато досега.

  Жена, която се крие под различни самоличности, е пракарала двайсетина години в издирвания кой е убил баща ѝ. С годините е усъвършенствала уменията си, проверила е всички нишки, отхвърлила е всички грешни подозрения – преди по случайност да напипа вярната следа. И да не я пусне никога повече. Сега обаче има нужда от помощ, за да закове чудовището, но и се страхува да се обърне към властите – един действащ съдия, при това уважаван такъв, има много лостове за влияние, чрез които да се защити и да си отмъсти. Затова и решава да се свърже с наглед безобидната Комисия по съдийска етика във Флорида, а силният характер на Лейси е опората, от която има такава отчаяна нужда, още повече че точно в този момент тя има възможност да поеме кормилото на наглед затъващата институция. В началото на Столц ѝ е трудно да повярва какво чува, но скоро вече разбира, че залозите са наистина опасно високи – но и че да се докаже, че този уважаван и безупречен наглед съдия е извършил поредица от убийства на хора, които са се изпречили на пътя му по различни причини, ще е адски трудно.

   Както и в предишния роман, и в „Списъкът на съдията“ няма съспенс кой е убиецът, той е ясен от заглавието. Гришам обаче с присъщото си леко перо проследява затягането на примката около съдията, докато той от своя страна се обръща срещу преследвачите си и ги атакува така, както много добре умее, докато пътем продължава да действа по своя списък. Решението как да се разплете този убийствен възел ме изненада (няма как да кажа, разбира се), но в другата посока ни очакваше материал за още един цял роман, предполагам. И този роман, както и първият от поредицата, бе приятен, без да блести с нещо особено.