Роман, маркиран неясно защо като „дамски“ (поне от хората около ми), но аз го видях другояче. Кратък и наситен емоционално – но не прекалено – разказ за вътрешната разкъсаност на жена, която може да има всичко, но не може да се реши да грабне това уж щастие. Всъщност винаги съм мислел, че печалбите на големи суми пари от нищото не водят до нищо добро и „Списъкът с моите желания“ на Грегоар Делакур изхожда точно от тази презумпция – и защитава идеята си блестящо.
Жослин е обикновената жена с хубава работа, тип любимо хоби, две деца, отдалечаващ се постепенно мъж и болен баща. Всички тези неща се въртят заедно в главата й и по страниците, докато изведнъж в ръцете й не се озовава чек за 18 милиона. Всички мечти са вече достъпни, всички до една, поне тези, които могат да се купят с пари. Но точно тук има засечка – Жо не може да се насили да осребри печалбата си и да започне да раздава на хората около себе си живота, който са мечтали. Тя не знае как ще се промени всичко около й, но знае, че май всъщност не иска тази промяна. Но тя ще й бъде наложена, иска или не. И всеки списък с желания, който трескаво е изготвяла, ще се саморедактира.
Романът има нужда точно от една спокойна вечер и я осмисля. Разбира се, четях го и от гледна точка на съпруга на Жо, който има също има важна роля около тези луди пари и нейната драма. И не отричам, че поне малко се поставях на негово място, макар и в по-различна посока.
Това е една от вечните дилеми, която не може да бъде решена – удовлетвореността, която идва от дребните неща, и невъзможността с много пари да си купиш щастието. За това са изписани големи книги, но точно тази го сбира вкратце и това ми допадна. Дори да е малко дамска и мъжката част да е окарикатурена доволно 🙂
Прекрасно ревю за книгата има в „Култура“.
От същия автор
От същия жанр
