След края на Мъглородната трилогия на Брандън Сандерсън („Последната империя“, „Кладенецът на възнесението“ и „Героят на времето“) не мислех, че ще искам да прочета скоро и „Сплавта на закона“, това (не)продължение на историята. Но вече три години книгоблогване ме научиха на сериозна самодисциплина, за да си довършвам нещата овреме, пък и дължината на книгата бе направо пренебрежима спрямо предните книги. Седнах, зачетох се и останах смаян – тук има хумор! Да, нещо, което в общи линии беше силно дефицитно в мрачната и сериозна саждопадна трилогия, в която героите постоянно бяха под угрозата от гибел… е, тук нещата вече са различни, много различни и то в добрия смисъл – е, малко наука, електричество и нещата се подобряват, разбира се 🙂
Реално „Сплавта на закона“ е роман за Дивия Запад, гарниран с фентъзи магическата система от предните части на Мъглородната трилогия. Личи си, че Брандън Сандерсън искрено се е забавлявал, докато е пишел тези страници, и това ги прави пречудни – стремителни, забързани и много, много весели, ако и да започва доста минорно действието. Уакслий Ладриан е Двуроден, който има смесени аломантично-ферохимични умения. От тази възможност за двуполюсни умения Сандерсън тръгва и създава специално за него врагове с адски чудни възможности, сред които един почти безсмъртен такъв. Със своя приятел Уейн, който има умение в темпоралното менажиране (терминът си го измислих :)), Ладриан като ексшериф от дивите земи попада сред криминално разследване на серия странни престъпления, гарнирани с отвличания на млади дами… и шоуто става от яко по-яко! Планове се вписват в други планове, а като изпечен криминален автор Брандън хвърля примамки и следи с бясно темпо. С две думи – фентъзи, уестърн и кримка, че и хумор. Чист кеф, като само скромната дължина на книгата ми бе недостатък, искам още!
Не, просто въображението на този автор е неконтролируемо страхотно – само си представете комбинацията от свистящи куршуми от различни сплави, хора с възможности да ги Тласкат и Притеглят, разни шантави комбинации от чудни умения, пред които всемогъществото на мъглородните от трилогията изглежда малко досадно суперменско. Героите в тази нова посока на историята са много повече хора, много по-уязвими, но не по-малко интересни и шантави.
Смятам дори, че за да оцени човек „Сплавта на закона“, няма нужда да е чел оригиналната трилогия, която по злощастно стечение на обстоятелствата няма тираж и няма изгледи да има скоро. Е, в оня-лошия-сайт е налична и не виждам лошо да се свали оттам, аз направих точно така, но в мига, в който има допечатка, ще си я купя да си я имам на хартия.
Така, остава един „Елантрис“ до края на годината и вече ще мисля да си набавям в оригинал книгите на Сандерсън, нещо не ми се чакат преводи, както ще бъде и с другия мегаяк фентъзи-магьосник – Джо Абъркромби.
