Британските кримки са винаги някак по-лични от американските – и тук, в първия роман за инспектор Ким Стоун, престъплението, което трябва да разкрие тя, е не просто работа – а е лично до болка. „Сподавен писък“ на Анджела Марсънс задълбава в грижливо погребани тайни, свързани с едно сиропиталище, а едно след друго заровени тела излизат на бял свят, за да свидетелстват мълчаливо за ужаса, който е царял преди години. Сега този ужас се е завърнал, а положилите клетва да мълчат край един гроб са вече мишените.
Безспорно романът е фокусиран върху саможивата инспекторка Ким Стоун. Тя не дружи с никого, колегите ѝ се страхуват от нея, но я уважават, в постоянен конфликт е с прекия си ръководител, защото не минава и ден да не получи жалба срещу безцеремонното ѝ поведение. Ким крие тъмни тайни в миналото си, част от които се разкриват в първата книга – и безспорно още много има да изплуват в следващите. В наши дни тя е човек, който си върши безупречно и неуморно работата, а в редките мигове на почивка ремонтира класически мотоциклет – да се носи с бясна скорост на две гуми е от малкото истински страсти в живота ѝ.
Сега тя има нова цел. От едно поле започват да излизат тела, а всички, работили някога в изоставения след пожар дом за сираци, сякаш крият нещо. Но не задълго – защото започват да измират един след друг в рамките на дни. Ким и подчинените ѝ обикалят неуморно и търсят отговори, а картината, която се очертава, става все по-мрачна и плашеща.
Анджела Марсънс си разбира от занаята. „Сподавен писък“ тече в задъхано темпо, а героите са интересни и с добре описани лични истории. Всичко е оплетено във възел, който се разплита само с проливане на кръв – а редом с основната интрига се крие и втора, която всъщност истински ме изненада и ме спечели като фен на автора. Ще чакам следващата.
От същите жанрове
