Жанр: Драма, Трилър

Издателство:

Автор: Оуен Кинг, Стивън Кинг

Оригинално заглавие: Sleeping Beauties, 2017.

Преводач: Венцислав Божилов

Корица: Твърда и мека.

Година на изданието: март 2018 г.

Страници: 736

Рейтинг :

Време за четене: 7 минути

Поръчай с безплатна доставка!
Поръчай с безплатна доставка!

    Рядко се е случвало да бъда толкова раздвоен, особено пък от книга на Стивън Кинг (в неясна като разпределение на труда колаборация със сина му Оуен Кинг). Има негови книги, които чисто и просто не харесвам – „Дума Ки“ и „Талисманът“ например, има и други, които обожавам – „Под купола“ и „22 ноември 1963“ (по-старите като „Сблъсък“, „То“, „Дългата разходка“ са ясни, те са еталон). Но „Спящите красавици“ не знам къде да я поставя – от една страна, сякаш е писана, за да бъде политически коректна: оставени сами на себе си, мъжете започват войни, жените в същата ситуация създават утопичен рай. От друга, има си това хубаво, плътно писане и задълбочено развиване на образите… само дето това в крайна сметка не води никъде – в последните 200 страници вече ми бе писнало от всички герои и просто исках да науча какво ще се случи. И колкото и да ми се иска да разкостя края, не мога, всеки сам трябва да си го прочете и класифицира – и все пак поиздавам неща в текста си, четете на ваша отговорност натам.

 30622162 „Спящите красавици“ проследява една седмица в малкото градче Дулинг. Както целия свят, и то е поразено от мистериозната болест Аврора, при която жените заспиват, обвиват се в странни пашкули и… не бива да се опитваш да ги събудиш и освободиш от тях, защото се превръщат в кръвожадни чудовища. На Кинг и Кинг обаче не им е стигнала смелостта и същите тия чудовища, които натуралистично прегризват гърла и вадят очи на съпрузите и околните, към децата си са внимателни и само ги предават на грижата на някой наоколо, преди отново да се върнат в своите пашкули. И никой не може да ме убеди, че тази книга не е писана нарочно така, че да се хареса на жените и особено майките. Които са и хората, които преимуществено купуват книги, разбира се.

  39300673 За броени дни планетата пропада в лудост и насилие. Жените заспиват и не се събуждат, а единици от тях печелят отчаяната битка да останат будни един, два, три, четири… дори пет дни. Всякакви методи за бодърствуване – и легални, и не – се разграбват, а съвсем скоро поредната фалшива новина се разпространява лавинообразно и застрашава живота на „спящите красавици“. Появяват се факелоносци, които изгарят беззащитните тела, убедени, че те са преносители на заразата и само така ще спасят останалите още будни жени – или просто на разните комплексари се отдава случай да си отмъстят за всички разочарования в живота си на един ясен и неспособен да се защити враг. Тук наистина Кинг и Кинг са доста реалистични и описанието на глобалното полудяване ми се струва напълно основателно. Но нищо от това не е важно за самото действие.

 36298070 В Дулинг се води истинската битка за света и неговото бъдеще. Появява се жена с особени сили, която заявява присъствието си с жестоко убийство на наркодилъри, което може да се обясни само с желанието ѝ да попадне бързо в близкия затвор за жени. Там се формира ядро от протагонисти, които имат шанс да спасят света, ако изпълнят нейните желания и я защитят от посегателства, а срещу тях се формира коалиция агресивни и импулсивни мъже, които пък искат да я накарат да събуди жените на всяка цена. С ясни препратки и към „Зеления път“, и особено към „Под купола“ Кинг и Кинг се фокусират само върху тази отделена изцяло от света общност (един-единствен герой опита да доведе помощ отвън и това не завърши добре), която става представителна за цялото човечество – а от живота или смъртта на една жена зависи всичко. Разбира се, двамата автори не изпускат шанса да разиграят малко библейски препратки с по-различна роля на змията, с дървото, което отделя два свята, с принасянето в жертва на пророк, който може да изкупи греховете человечески.

36351885  В крайна сметка в „Спящите красавици“ видях нелош римейк на „Под купола“ – малко градче, отделено от света, в което се формират враждуващи лагери, чийто конфликт не оставя никого безучастен. Но ако там психологическото задълбочаване върху сериозен брой страници доведе до абсолютен взрив и помитащ завършек, а мистиката имаше смисъл и логика, тук героите бяха градени също толкова добре, но чисто сюжетно двамата автори просто нямаха идея как да завършат смислено книгата си. Всички се хващат за ръце и запяват „Кумбая“… сериозно?! (Спокойно, не става това, само метафора е :))

   Сигурно се превръщам в мърморко, който все говори колко по-хубави са били нещата едно време, но, дявол го взел, наистина едно време Кинг си беше по-добър.