Жанр: История

Издателство:

Автор: Джон Джулиъс Норуич

Оригинално заглавие: The Middle Sea: A History of the Mediterranean, 2006.

Преводач: Йоана Стоянова

Корица: Вихра Стоева, твърда.

Година на изданието: декември 2022 г.

Страници: 920

Рейтинг :

Време за четене: 5 минути

Ozone.bg
Ozone.bg

   И друг път съм споменавал, че харесвам тaкъв тип мащабни обобщаващи книги, които покриват широки пространства и времеви хорионти. В случая обаче пространството не е чак толкова голямо, говорим все пак само за Средиземно море и крайбрежията му, но в нашия изцяло европоцентричен светоглед за по-голяма част от човешката история това си е в общи линии почти всичко необходимо. Съответно и „Средното море. История на Средиземноморието“ на Джон Джулиъс Норуич до голяма степен може да се приеме за относително пълна европейска история от древността до Първата световна война, като по-интересни и непокрити от други обобщаващ историята на Стария континент книги акценти са както бурните събития на острови като Крит, Малта, Кипър и други, така и примерно стремежа за контрол над Гибралтар и превратностите на Фортуна по бреговете на Северна Африка, макар че последните доста рядко влизат в обсега на разказа.

6107   Няма как основният гръбнак на книгата да не е добре познат – от Древна Гърция през бляскавата история на Рим като република и империя; кървавия възход на исляма и не по-малко кървавите кръстоносни походи и резултатите от тях. Византия, на чието основно съществуване един от тях слага край, а особено внимание е обърнато и на формалното ѝ изчезване с падането на Константинопол. Сложните противоборства между могъщите градове и техните властници в Италия, както и абсурдно сложната мозайка на наследствата и противоборствата в бъдещите германски и италиански земи, отразени и в последователното противопоставяне между императори и папи в различните периоди. Испания тук има по-скоро периферно участие, но все пак колонизирането на Новия свят ѝ дава ресурси да се намесва доволно и в европейската политика, а преди това основният акцент е нейната Реконкиста, която приключва непосредствено преди Великите географски открития. Османската империя постепенно, разбира се, заема важно място в разказа на Норуич, особено около създаването на силен флот (ключово внимание е обърнато на Хайредин Барбароса) и последователните ѝ усилия за превземане на средиземноморските острови основно в конфронтация с Венеция, сред които се отличава 22-годишната обсада на Кандия на Крит, а например научих и интересния факт, че при Лепанто е последната битка с „галери с весла, които се блъскат челно една в друга“ преди епохата на оръдейния бой. 1478333В по-ново време авторът проследява средиземноморските подвизи на Наполеон, гръцкото въстание с всичките му сложни етапи, противоречивото властване на египетския владетел Мохамед Али, революциите от средата на XIX век, обединението на Италия, построяването на Суецкия канал и борбата за него, балканските войни (събитията от които не са предствени твърде ласкателно за България, която в цялата книга попада в обсега на разказа само тук и при Калоян и разбиването на латинските рицари), като историята завършва с Първата световна война и случващото се в Средиземно море през нейното протежение.

   28444546Както вече споменах, „Средното море. История на Средиземноморието“ представлява преимуществено европейска история, а изричният опит за ясен фокус на книгата свежда множество ключови, но отдалечени от морето събития, до един абзац, например похода на Наполеон в Русия. Но пък този подход позволява на автора да се съсредоточи върху ясно следване на хронологичната последователност, на относително последователни изложения по иначе невъзможно сложните политически и военни  противоборства през Средновековието, а и да отделя внимание именно на по-малки и оставащи встрани от повечето исторически книги истории за острови и крайбрежни градове. А самото море предлага материал за колкото щете истории, за движещи се във всички посоки флоти, за тежки обсади на градове, за безмилостно пиратство, скривано или не под благовидни предлози, а ми се струва, че като неочакван център на книгата в прилична част от нея се възправяше Венеция, този толкова интригуващ търговски град с уникално управление, който притежава сериозна мощ за прилично дълъг период от време, а не е като съперниците ѝ да не са империи като Османската. Изобщо тази книга придава интересен ракурс към относително познати исторически събития и искам изрично да поздравя всички, които имат участие в работата по нея, свършена е чудесно, радвам се на всяко такова приносно издание към историческите рафтове.