Среща за игра се превръща в отвличане на дете

Алекс Дал ми направи много добро впечатление с „Когато тя си отиде“, но „Среща за игра“ е определено стъпка нагоре и в сюжетно, и в литературно отношение. Макар авторката да пише на английски, точно в този трилър си личат още повече норвежките ѝ корени, атмосферата е по скандинавски наситена и самото действие е точно толкова важно, колкото и внимателното обрисуване на героите и драмите, през които минават. Човек просто става част от това ранено семейство, което се лашка на ръба на разпада – докато от другата страна на везната едно дете бива умело убеждавано, че досегашният му живот няма значение и че новото му семейство е единственото истинско, което има и от което има нужда.

Завръзката на книгата е пределно проста. Малката Лусия е впечатлена от една нова съученичка и моли майка си Елиса да ѝ позволи да си направят среща за игра. Елиса няма никакви причини да бъде подозрителна – тя се запознава с майката на другото дете, самоуверената и красива Лин, вижда богаташката им къща, оставя детето и спокойно отива на работа, а именно полет до чужбина. Стюардесата обаче не подозира какъв кошмар я очаква, когато кацва обратно в Осло. Къщата, където е оставила дъщеря си, е празна – била е само лъскав капан, който е сработил безотказно. Лусия е отвлечена и усилията на полицията и вниманието на цялото общество се фокусират върху търсенето ѝ, но и върху Емили и нейния съпруг. Това семейство, което заживява един половинчат, объркан, непълноценен живот. Всяка следа за момичето, всяко подозрение, всички хипотези ги разтърсват, много драматични мигове има да се преживеят, но далеч напред в книгата е моментът, в който нещата ще започнат да се разплитат. И всички тайни ще започнат да излизат наяве – а не се съмнявайте, че всеки от героите има такива. И това наглед напосоки извършено престъпление си има ясна и по някаква извратена логика основателна причина.

„Среща за игра“ се води трилър, но за мен е повече психологическа драма, която изследва мислите и действията на човек, поставен в крайна ситуация. От една страна, са двамата родители на Лусия, които до този момент са имали съвсем обикновен живот, а внезапно се оказва в буря от внимание и разкъсани от болката, че някой е отвлякъл дъщеря им. От друга, Дал проследява съдбата на самото момиче, не ни оставя да тънем в догадки какво се случва с нея, напротив, описва новия му живот далеч от Норвегия и как постепенно то започва да вярва в това, което му представят като единствена истина. А от трета, самата Лин, мистериозната майка, която изиграва така добре ролята си в началото, има своята история, която трябва да бъде разказана и разбрана – защото нищо не е просто черно-бяло в този роман. Авторката рано показва, че има скрит пласт в историята ѝ с глави за един необикновен затворник, но как се навързват нещата, няма да издам, разбира се. В крайна сметка има причина точно Лусия да бъде отвлечена, но за да излезе наяве, всички трябва да си признаят тайните. И то публично.

С този роман Дал ме впечатли и мога да ви издам, че вече се превежда още един от нея, който ще излезе някъде догодина. А сега очаквам да видя какъв сериал ще бъде заснет по „Среща за игра“, книгата има всичко необходимо като материал, но дали ще бъде използван добре, е отделен въпрос.