Малко от кухнята. Някъде през 2021 г. се чух с мой някогашен преподавател от университета, който ми каза, че проф. Марк Крамер е в България и има възможност да се срещнем. Нямаше как да пропусна това, вече толкова години в бранша не забравям голямата си любов – историческата наука, и издавам книги в тази област според възможностите. Срещата мина повече от чудесно, а резултатът от нея излезе в края на миналата година, при това темата на книгата придоби неочаквана актуалност заради агресията на Русия в Украйна. Проф. Крамер ни предложи да обединим в един том негови мащабни статии за отношенията между Съветския съюз и Източна Европа в периода от 1941 и 1991 г. – пет десетилетия, изпълнени със събития, част от които имат глобално значение и отзвук. За щастие, проф. Борислав Гаврилов от СУ се нае с нелеката задача по този превод и свърши чудесно своята част, след което имаше още доста работа по бележките, за да сме сигурни, че всичко е наред, но дори не ми се поглежда назад, колегите знаят колко усилия вложих в „СССР и Източна Европа (1941–1991)“ – а изрично искам да благодаря за включването на Васил Сотиров като редактор и консултант, намесата му бе решаваща за завършването на този проект.
Книгата съдържа девет големи глави, които проследява хронологично петдесетте години на съветска доминация в Източна Европа. Пърата проследява съветската политика през Втората световна война и създаването на комунистическия блок докъм 1949 г. Втората за мен бе най-интересна, защото описва събития, които не бях срещал другаде – не просто разрива на Сталин и Тито (включващ опити за убийство на югославския лидер), но и подготовката на първия за нахлуване в Югославия, на което на нашата държава е отредена роля на плацдарм, а на армията да поеме част от основната тежест. Крамер посочва различни тълкувания на документите от периода, както и тези на учени с различна гледна точка, но тезата му наистина е издържана – и сякаш само смъртта на диктатора спасява полуострова от нова кървава война. Следват важни събития като сътресенията в лагера в средата на 50-те години, неминуем фокус получава и Пражката пролет, която е разгледана отблизо, особено как точно е взето решението за нахлуване, а тук интересен момент е непокорството на Чаушеско, който настоява румънски войски да бъдат използвани само при война със Запада, а не за решаване на вътрешни на Варшавския договор кризи. Обърнато е внимание и на доктрината Брежнев, а след събитията в Чехия историята скача към кризата в Полша в началото на 80-те, която вече показва колко силно се е променила обстановката. Следващата глава проследява разпадането на съветския блок, а тук е обърнато ключово внимание на кървавите събития на площад „Тиенанмън“, според Крамер „бруталните репресии в Китай и широкото осъждане, което те предизвикват в целия свят, затвърждават решението на Политбюро на КПСС, взето няколко месеца по-рано – да се избягват всякакви съветски военни реакции на вътрешни кризи в Източна Европа“, както и насърчават Горбачов да не пречи на мирната либерализация на Източна Европа. Следващата глава е посветена на процеси, които също не се сещам да са разглеждани другаде – въздействието на тези сътресения върху стабилността на самия Съветски съюз, според Крамер влиянието е силно и пряко. Последните две глави са по-теоретични и осмислящи събитията в началото на 90-те години – как самите руснаци оценяват „загубата“ на Източна Европа и каква е съдбата на съветския блок в теоретична перспектива.
Разбира се, да събера толкова задълбочена книга от почти 700 страници с над 1500 бележки под линия (проф. Крамер притежава наистина смайваща ерудиция и основава своите тези върху огромни по обем архивни материали и изследвания от различни държави, включително отворените поне за известен период през 90-те руски архиви) в един абзац означава просто да маркирам основните теми, без да влизам в каквато и да е конкретика. Не мисля, че е и редно, ученият е развил в дълбочина и обвързал с конкретни документи и доказателства своите изводи. На места паралелите със случващото се в момента са наистина смайващи, изключая пряката западна помощ за Украйна, но в крайна сметка колелото на историята все се върти и е спорно, че поуките от миналото служат за нещо. За мен е чест, че издадохме „СССР и Източна Европа (1941–1991)“ и че тази книга излиза за първи път в света именно на български език, благодарен съм на проф. Крамер и всички участващи в работата по книгата за тази възможност.
