Имаме Зерги и Протоси за врагове, но и земляните не са цвете за мирисане

Не мога да си представя Зергите, с тяхното кошерно съзнание, нито сияйните Протоси да станат жертва на такива първични инстинкти като алчност, жажда за власт или най-обикновено твърдоглавие. Естествено, това са човешки първични инстинкти и точно затова извънземните ни разкатаха фамилията.

Притеснително много часове като дете прекарах в компютърните зали – и поне до излизането на Red Alert 2 поделях времето (по-точно джобните си пари) между Star Craft и Quake 2, както повечето дечурлига от моето поколение, предполагам. Обичта ми към най-популярната стратегическа игра на Blizzard никога не е утихвала в мен, макар че с годините спрях да я играя, и дори след като си купих диска с втората част, така и не намерих времето да я разуча, четенето е немилостиво хоби, което не оставя място за нищо друго. Но пък все още на десктопите си слагам внушителни батълкрузери (изтеглям ги оттук), та макар и предпочитаната ми раса в играта да бяха Протосите.

Странно, но никога не бях чел трите издадени у нас в началото на века книги по играта. За щастие, един приятел ми ги даде за лятно ползване и нетърпеливо се зачетох във „Войната на Либърти“. Познавам само бегло историята, вградена в играта (мисиите никога не са ми били слабост), така че в общи линии с изключение на яснотата какво ще се случи с Кериган в края, всичко ми бе ново. А то е добре познатото старо. Далеч напред в бъдещето човечеството се е разпростряло в космоса – всички планети от формираната Конфедерация са обаче заселени от наследниците на изпратени в изгнание каторжници, един вид лош материал, който не се е подобрил особено с времето. Човешкото общество е разяждано от алчност, корупция и вътрешни конфликти, увенчани с изпепеляването на цяла планета, обвинена в бунт срещу властта. Журналистът Майк Либърти има смелостта да се рови в мръсните сделки на столичната планета, но това му донася само спешна командировка на военен кораб, за да спаси кожата си от големците, чиито интереси е засегнал. И там, по добро съвпадение, попада на най-добрата история – първия контакт с извънземни. Само дето не е първи, не е със само една чужда цивилизация и като цяло се състои в изпепеляването от космоса на цяла човешка колония. Протосите са тук със сияйните си кораби, а скоро Либърти ще научи по най-гадния начин за войната им със Зергите. Хората – е, те са на пътя на двете агресивни раси. И хич, ама хич не са невинни жертви.

Разбира се, „Войната на Либърти“ е несъстоятелна като роман, ако човек не е запознат с трите враждуващи раси и техните бойни единици. Действието понякога прескача твърде големи периоди, логистиката по събирането и поддържането на големи бойни сили е изцяло претупана, да не кажа пропусната, а цялото действие е фокусирано върху харизматичния бунтовен лидер Арктур Менгск, който доскоро е бил най-големият враг на Конфедерацията, а сега се опитва и да се противопостави на Протосите и на Зергите, и да спасява хората там, където бюрократичната машина не може или не иска. Либърти среща интересни съюзници по пътя си, докато се превръща от устат журналист в достоен за уважение герой, а, разбира се, най-важна е връзката му със Сара Кериган, перфектната бойна машина-телепат, която е обречена да стане централен образ по много различен начин

Скоро ще продължа и към следващите две книжлета, четат се бързо и леко.