Зерги, Протоси и Терани се боричкат за могъщ артефакт

Тия дни дори намирам време за игри, даже си купих Broodwara с подобрената графика, струва си човек да си я играе по най-добрия възможен начин. Същевременно няма как и бързичко да не продължа със следващите романчета по играта, след като първото – „Войната на Либърти“ – ми допадна в общи линии. Мнозина обаче ме предупредиха, че втората книга, а именно „Сянката на Ксел’Нага“, е слаба, и я започнах с определено занижени очаквания. Обаче и това не помогна особено.

Сюжетът може да се обобщи изчерпателно в едно изречение. На затънтена планета се пръква могъщ извънземен артефакт, трите противостоящи раси във вселената на StarCraft се сборичкват за него, а местните жители се опитват да оцелеят някак си в патакламата. Като цяло не може да бъде открита никаква логика на ниво логистика – и трите раси в един или друг момент имат надмощите, изсипват се неясно как неясно колко големи армии, които някак ту ги има, ту ги няма на конкретно място на бойното поле, според сюжетната нужда в конкретния момент да надделяват Протосите, Зергите или Тераните, опа, хората. Все пак някакъв интерес предизвикват нововъведените герои като един протоски изследовател, който се е отцепил от фанатизираната основна част от цивилизацията (или поне това, което е оцеляло от нея), който първи осъзнава какъв е този артефакт и защо не е добра идея да бъде разръчкван, както и упорството на местните жители, живеещи в тежка мизерия и отчаяни опити да овладеят този враждебен свят, които не искат да живеят под ничия власт и пристигналите на „помощ“ войници и особено началството им потвърждават тези им въжделения. Много екшън и кървища, безкрайни касапници, за да се оплетат нещата качествено за всички едновременно, това поне беше забавно.

Добре, спирам, няма смисъл да логорействам излишно около това романче, ако не беше част от StarCraft света, изобщо нямаше и да го забележа, а скоро ще прочета и третата книга – „Скоростта на тъмнината“, за която вече четох много добри отзиви.