Бедни, бедни Петрович! Защо не умря при кулата „Ошикора“?

Той знаеше, че нещата не биваше да се развият така, но ето че се намираше под земята, увреден до крайност, лишен от енергия, заплашен от затрупване, от ядрено унищожение и от една отблъсната жена.  

 Поредицата за Метрозоната продължава – а Самуил Петрович, неразбраният гений и по съвместителство постоянен спасител на света, пак трябва да е на линия за няколко изключително болезнени часове, в които всичко съградено рухва, предателство дебне отвсякъде, а крехката свобода е на път да бъде изгубена. В „Степени на свобода“, толкова чаканото продължение на „Уравненията на живота“ и „Теории за полета“, обаче не се случва нищо чак толкова различно от предишните части и в мен има известно разочарование – повторението може да е майка на знанието, но все пак ми се искаше последната част да надгради предишните две, а не да тъпче на едно и също място, че и по-долу, защото този път липсва бойната масовка от първите две книги. Допадна ми обаче как всяка книга започва с невероятно откритие, което Петрович прави сякаш между другото – с което ми напомни на Грейди от „Прилив“ на Даниел Суарес, двамата определено биха се спогодили.

    Петрович физически се отдалечава все повече от човешкото, след като поредица от наранявания водят до добавяне на нови и нови механични части по него. Психически – нямам идея как оцелява, Мордън го подлага на такава поредица от изчанчени изпитания (300 страници до жадуваната глътка кафе, това е садистично!), на натоварвания, на удари и тормоз, ще спомена само, че през цялата книга и едната му ръка е счупена, макар и закрепена с машинарии. Хората около него не са по-добре, а някъде в дълбините на кулата „Ошикора“ витае затрупания изкуствен интелект Майкъл, един от малкото съперничещи му умове. Неговото спасение е належащо, макар хич да не е ясно дали ИИ-то не се е чалнал и няма да предизвика нов Апокалипсис. По отношение на тази линия според мен Мордън изпуска златна жила, но не мога да издам нищо, защото ще съсипя изненадата. Иначе лошите от предните книги – американците – продължават злите си попълзновения, а в крайна сметка богоугодните им отклонения докарват най-големите беди.

   По тия страници Петрович пада, става и продължава, за да защити своя град и разбирането си за свобода. А в един постапокалиптичен свят поне това е нужно.

   Дори и последната част да не успя да ме грабне, както предните, като цяло поредицата си струва, в това съм сигурен. Чакам и четвъртата част – „The Curve of The Earth“, която ми е интересно накъде ще поеме.