Всъщност не си падам по комикси. Или поне така си мислех. Май си падам вече. И само се надявам графичните романи да имат някакъв шанс у нас, до момента всеки опит за налагането им е… хм… проблематичен.
Навярно сте прочели вече какъв е случаят с появата на тази зловеща красота, ако не сте – Google е на една ръка разстояние, а новият сайт на „Бард“ си заслужава да се види, на светлинни години е от стария. Аз ще пиша за това как оцених този комикс, за това как се опих от миризмата му в трамвая непосредствено след като ми попадна в ръчичките. Да, няма лъжа – четейки първите страници, доближавах постоянно страниците до носа си и вдишвах мастилената наслада – това добавя едно прекрасно ново измерение към удоволствието от четенето.
Самият разказ „N.“ беше нов за мен. Той проследява последователното полудяване на няколко души, които имат злощастието да попаднат на нивата на Акърман, където има 7 или 8 мистериозни камъка… а в зависимост от бройката злото, което те опазват, е оковано или на път да се освободи. Героите се озовават във водовъртеж от обсесивни ритуали, включващи подреждане на всякакви предмети в кръг или по диагонал, както и вманиачаване по четните и страх от нечетните числа. Един въртоп от чиста черна лудост.
Оформен като комикс, този сам по себе си чудесен разказ се превръща в нещо много, много по-силно и внушително. Факт, посред бял ден в претъпкан трамвай ме побиха тръпки, сякаш съм си у дома сам, в тъмното, както обичайному чета. Вечерта го довърших на автогарата, имах да посрещам някого, и пак графичният роман успя да ме отдели от цялата суетня наоколо, да ме прикове към страниците си, да ме накара да гледам пак и пак всяка илюстрация и да я градя в главата ми, с все звука и кръвта… многото кръв.
Мамка му, подценявах внушението, което имат комиксите и дори гледах снизходително на американската лудост по тях, претворявана постоянно във филми и сериали. Е, когато нещо е направено добре – а нашенецът Алекс Малеев не просто го е направил добре, а смазващо яко – всичко е част от една различна вселена. Не просто четене, а пълно потапяне.
Съзнавам, че комиксът не е никак евтин, но всеки сам си решава, разбира се. Моите уважения към издателството, проектът си е рискован, но е изпипан фантастично.
