Сигурно всяко момче като малкo е билo запленено от космоса инеговите загадки, дори и само след прочитането на „Одисеята“ на Артър Кларк. Тази страст никога не ме е напускала, а изпитвам и нестихващ интерес към хората, развили науката до висините, които е достигнала в момента.
Затова и мигновенически се влюбих в двете изключителни книги на Стивън Хокинг. Едва дочаках да сложа алчните си читателски ръце върху първите отпечатани бройки и да се усамотя у дома с налудничав блясък в очите. Не сбърках.
Стивън Хокинг за мен е нещо изключително, най-малкото като човек, който е преодолял чудовищно заболяване и продължава да предизвиква загадките на Вселената. Мисля, че всеки трябва да прочете биографията му, за да спре да мрънка, че животът не му е дал шансове.
Заглавието на “Стъпил върху раменете на гиганти” е цитат от едно писмо на Нютон, в който той признава, че достиженията му са резултат на учени, натрупали знания преди него. Книгата на Хокинг според мен е точно това – отдаване на заслужени почести към предшествениците му.
Сред страниците физикът е разказал накратко за живота на Коперник, Галилей, Кеплер, Нютон и Айнщайн. Ценното в книгата обаче е друго – откъсите от научните трудове, които са направили тези хора учени от звездна величина.
Да, сложни са, на много места напълно неразбираеми за човек с минимални познания по физика и астрономия. Но никога не се бях допирал така директно до начина на изразяване на тези титани, особено на първите трима, които пишат толкова натруфено, характерно за времето си.
Но стига съм се възторгвал, книгата ще ви впечатли, убеден съм – оформена е страхотно, а илюстрациите са страшно качествени. За беда качеството си иска цената, а тя никак не е малка.
Ще завърша с цитат на думи на Нютон, които ме впечатлиха силно:
„Не знам какъв изглеждам на хората, но за себе си съм само едно момче, което си играе на морския бряг и се забавлява, като от време на време намира по-гладко камъче и по-красива раковина от обикновено, докато пред него лежи неоткрит целият океан на истината.”
