Жанр: Исторически, Хумор

Издателство:

Автор: Юнас Юнасон

Оригинално заглавие: Hundraåringen som klev ut genom fönstret och försvann, 2010.

Преводач: Елена Радинска

Корица: Стефан Касъров, мека.

Година на изданието: септември 2013 г.

Страници: 384

Рейтинг :

Време за четене: 6 минути

– Трябва да си отваряш очите,
когато си имаш работа със свещеници, сине.
И с хора, които не пият алкохол.
Най-лоши са свещениците въздържатели.

   Нямах идея с какво се захващам, когато отворих „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ на Юнас Юнасон. Сега, след като я приключих, само се чудя откъде ми дойде това смазващо чудо на главата, нечакано и прекрасно. Съвременна крими-сатира и историческа хумористична фикция, съчетани с хапливо отношение към реалността, рядко срещано трезвомислие. И – ако щете вярвайте – герой, който съчетава прагматичността на Пипи Дългото чорапче и безмилостната добронамереност на Швейк.

  100YOM packshot (060112)  Привидно книгата започва в посока лека хумористична сатира, основана на приключенията на Алан Карлсон, който навръх стотния си рожден ден бяга от старческия дом, отива на гарата, взима билет напосоки… и в пристъп на игривост открадва куфара от младеж с криминален бекграунд (хаха, как само звучи това, ще го оставя). Тук някъде си помислих, че книгата ще се плъзне в посока, подобна на „18% сиво“ на Карабашлиев – че в куфара има дрога и до края старецът ще се забърква в бели, свързани с нея. Не би. В куфара нямаше дрога, а само много, много пари. А приключенията на стареца в тази линия, в която е преследван наистина от престъпници и намира верни приятели, кой от кой по-голяма скица,  са само малка част от чудесата по страниците.

  nr_aug27_2 Много по-интересна е другата линия – ретроспекция на колоритния живот на Карлсон, който в дивното си желание да услужи всекиму (след като взривява случайно колата на местния бакалин воглаве с него, де) се оказва замесен в най-важните събития на XX век. Юнас Юнасон не насилва реалността (както примерно прави Кен Фолет в „Крахът на титаните“), вместо това изгражда плавен исторически наратив, в който неговия герой систематично попада от трън, та на глог, но с безусловния си оптимизъм и безотказно работещ здрав разум се измъква и продължава смело напред. И може би най-важното – Карлсон е човек, който никога не отказва да опита нещо ново, никога не бяха от предизвикателствата – а такива по пътя му има много. От гражданската война в Испания, през създаването на атомната бомба в Аламо, към китайската борба между партизаните на Мао и войските на Чан Кайшъ, после приключения през Хималаите, измъкване (доста шумно) от лапите на иранската тайна полиция, следва посещение на Сталин, руски концлагер, Северна Корея и Ким Ир Сен…. дори сега не мога да си представя как на тези страници Йонасон е събрал всичко това, че и го е допълнил с линията, развиваща се в наши дни. А не че и там е по-малко яко, след като спътниците на Алан са човек с десетки почти завършени образования, бойна лелка, професионален мошеник, една слоница, карана в автобус и….

  100yrold4 Ок, спирам. Препрочитайки горния абзац, съзнавам, че едва ли ще ми повярвате, че всичко това го има в книгата – и че всъщност това е много малка част от нея. И аз не бих повярвал. Но си е така. „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ е категорично една от най-шантавите книги, които съм чел в живота си и задължително ще я чета още много пъти, защото сбира в себе си толкова много – както адски забавна критика на съвременността (може да откриете дори шеговити паралели с „Милениум“ на Ларшон), така и алтернативна версия на историята, която напомня на „Форест Гъмп“, малкият човек, част от голямото нещо. Само дето Алан се оказва отговорен за ред адски важни неща, но това е проблем на криминалните типове, които лековато решават да го преследват, мислейки го за безобидно изкукало старче.

– Така, така – каза Алан и погледна към изпадналия в безсъзнание китайски войник в краката си. – Никога не се опитвай да надпиеш един швед, освен ако не си финландец или поне руснак.

 Der Hundertjaehrige der aus dem Fenster stieg und verschwand von Jonas Jonasson  Не всичко е смях в тая книга. Под лекотата на разказа прозира и гротеската, която само реалността може да предложи – смъртта на бащата на Алан, участник във ВОСР, който решава да си създаде своя република в рамките на Съветите и огражда няколко квадратни метра с ограда. Или политическите интриги, които кроят именитите лица по страниците, напомнящи на деца, враждуващи помежду си, докато се замерят с камъни и се бият с тояги. Или евгеничните експерименти, иранския зандан, руският концлагер, все неща, които са петно върху историята на човечеството – Юнасон ги използва едновременно за пародия на режимите, които се градят на тях и като картина на дъното, до което стига сляпото изпълнение на заповеди, дори и те да са уж божии, както се случва с нещастния проповедник, тръгнал да покръства Иран.

   Отсега си казвам, че „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ ще си я препрочета по Коледа, когато съм решил да си подбера само любими книги, с които да направя празниците още по-хубави. А на вас я препоръчвам адски искрено – жизнеността на творбата на Юнасон е перфектният лек срещу меланхоличната есен навън.