Чакам всеки от изобретателните трилъри на Джон Вердън, които винаги се завъртат около наглед невъзможни престъпления, с нетърпение – и още с излизането на седмата за Дейв Гърни, „Стой далеч от Хароу Хил“, я прочетох твърде, твърде бързо. Мисля си, че е време за едно хубаво препрочитане, защото всички тези книги си заслужават: „Намисли си число“, „Затвори очи“, „Не дърпай дявола за опашката“, „Питър Пан трябва да умре“, „Не заспивай“ и „Запали реката“, а чух и слух, че ще имат нови издания, така че ще са навсякъде, както е редно.
Да видим какво става на Хароу Хил… За разлика от последната, в която цяло градче се срутваше към неизбежен пожар, подклаждан от корумпирано полицейско управление, тук събитията се завъртат около богаташка общност, в която взаимната ненавист е основното гориво на отношенията. И в крайна сметка все някой трябва да изгори – и това е местният алфа властник, Ангъс, който е дърпал конците на всичко и всички, а без особен срам си е взел за съпруга и много по-млада от него местна красавица със сърце от лед. Случаят не ще да е толкова сложен – някой го е заклал в нощта, но е оставил отпечатъци и ДНК, но има малък проблем: този, на когото принадлежат, по това време е мъртъв от няколко часа, при това напълно доказано и потвърдено от сериозни свидетели, сред които началникът на местната полиция – малодушен и оплетен в зависимости компрометиран служетел на закона. Мълнията, която е ударила въпросния вероятен убиец, обаче май не е свършила докрай работата си, защото скоро медиите надушват тоталната сензация – възкръснал мъртвец, който не се спира с едно убийство, а към картинката се добавят и сатанински надписи с кръв и извратени постановки. И става крайно интересно.
Любимият мърморко Дейв Гърни с удоволствие приема да се включи и в това разследване, само и само да се измъкне от поредния план на жена си да облагороди спокойните им старини, този път идеята ѝ е да започнат да отглеждат… алпаки – но не се подсмихвайте, Вердън виртуозно завъртя този път така нещата, че… не, няма да ви кажа, изненадата си я бива, в края зяпах невярващо. Та Гърни и местните власти попадат в истинско блато от противоречия, а труповете продължават да се множат, преди накрая всичко да си дойде на мястото. Но точно както в предишния роман, моментът, в който разследването наглед приключва официално, е началото на разкриването на истината – и тя е коренно различна от наглед изясненото. Гърни се възползва от услугите на своя приятел – мизантропа Хардуик, и си имисля, че Вердън просто е длъжен да започне да пише романи с него в централната роля – не че не харесвам настоящия му герой, но този уморен циник ми се струва идеален за още по-мрачни трилъри.
„Стой далеч от Хароу Хил“ не е само роман за разкриване на серия жестоки престъпления – както и в предишните, и тук Вердън вплита много по-важни теми като религиозния фанатизъм, който осигурява надеждно прикритие за всякакви престъпления, медийната истерия, която търси сензация на всяка цена и фактите са само заобиколим проблем, а в крайна сметка и че парите не могат да те защитят, когато си си създал мотивирани врагове – и една неочаквана огнехвъргачка символизира пречистващата сила на огъня за прогнилост, която няма как да се излекува. Някак ми се струва, че Вердън успява да показва дори как Гърни остарява, все по-спокойно приема както своя монотонен живот, накъсан от страховити разследвания, така и най-тъмното от човешката природа, с което постоянно се сблъсква.
