Градският бард Александър Шпатов отново запява своите шеговити песни в новия си сборник „#НаЖивоОтСофия“. Този път се е разположил удобно на пъпа на столицата със запотена бира в ръка, а аз с удоволствие ще метна едно петаче в оръфаната шапка пред него, за да чуя нови истории. Спомням си ясно как преди три години случайно си взех негов сборник – „Календар с разкази“ – и страшно ми хареса, после изчетох и „Разкази под линия“, и нетърпеливо зачаках следващата порция, почти както софиянец чака ходенето на море. Доста залези видях от Моста на влюбените, но дочаках. Зад една от най-свежите корици, които съм виждал в последно време, Шпатов е едновременно и по-рязък, и по-мъдър, и по-зрял, и по-хаплив.
Няма по-добро време да излезе този сборник – след над година протести, в които злонамерено бе опитано да се противопоставят столицата и останалата част от България, да се вбие клин между имащи и нямащи, да се понамекне, че имащите имат, щото взимат от нямащите, и при видимо нарастващо напрежение между „кореняците“ и „пришълците“, имаше нужда София да бъде описана такава, каквата е сега, в настоящия момент. София, разпъната на кръст между миналото и бъдещето, не може да си изясни каква е сега, в настоящето, дири облика си между социалистическите реликви и модерните бизнес мастодонти. За някои (като Шпатов) тя е дом, опознали са я през смях и сълзи, за други (като мен) тя е понякога гостоприемна, понякога враждебна мащеха, която ту ни приласкава, ту ни отблъсква. Но да се оставим на нашия домакин, който с една ръка ни кани да влезем и да се чувстваме у дома си по тия улици и паркове, а с другата прави жест все пак да избършем обувките си и да уважаваме порядките и правилата.
Ще вляза в ролята на БТА и телеграфно ще ви разкажа какво има в сборника, за да прецакам автора и да отдам почит на хаштага в заглавието (произходждащ от микроблог платформата Twitter за незапознатите). Шпатов повежда #туристи по жълтите павета; показва ни откъде могат да се купят най-вкусните #принцеси (разказът излезе първо в последната „Granta България“); подлага на тест за #софийскожителство, който хем ме ядоса, хем ме разсмя; превзема бъдещето от #НДК; дири #влюбени из рейсовете; мръдва мъничко в #духовнапосока, но без да тика назидателен пръст в лицето; праща читателя да пие бира пред #Народния, за да чуе нова, уникална за всеки история; вози в #такси, по случайност некопърка; мръдва малко назад към миналото с една #панелнацърква за панелни вярващи; среща момиче в #клуб и я изгубва във времето; среща и разминава хората, които си #пишат, вместо да седнат и да си говорят; поиграва си с идеята, че човек може да напусне офиса, но #офисътнепускачовека; предава София в ръцете на #китайскитезавоеватели; размазва #комунистическаталайнарщина с великия разказ „Тоалей“; и завършва подобаващо двусмислено, с намигване към #случайността и нейните приумици (според някои нищо не е случайно).
Шпатов е пораснал. Лекотата и игривостта още ги има, но повечето разкази вече видимо си тежат повече на мястото, дори обичайните му изненадващи завършеци вече сочат не само към смях, а към разбиране и осмисляне на реалността от различен ъгъл. „#НаЖивоОтСофия“ е страхотен сборник, казвам го с чисто сърце, с ясното разбиране, че 2-3 разказа, които не ми допаднаха, ще допаднат на други, а моите любими може би ще изнервят някого и ще го накарат да изпсува (за „Тоалей“ съм прилично сигурен, че ще разбуни духовете, но какво по-хубаво от това?!).
За мен това е първата важна книга на есента.
Вижте и ревюто в „Аз чета“, както и може да следите съдбата на книгата във фейсбук страницата ѝ.
От същия автор
От същите жанрове
