Вече не веднъж и дваж съм споменавал за летата в детството, когато изчитах фантастичната секция на градската библиотека във Видин. „Стоманените пещери“ и „Голото слънце“ са два от романите, които съм чел по няколко пъти в оръфани издания – затова и съм щастлив, че си ги набавих в това издание на „Бард“ с хубава офсетова хартия, няма да мръднат още дълги години. Да ги препрочета беше като среща със стар приятел – признавам, бях позабравил много детайли, но помнех кой е убиецът и в двата романа, няма как 🙂
Всички фенове знаят, че в необятното творчество на Азимов има толкова много паралели, че малко и много могат да бъдат позиционирани в една мащабна обща вселена. Е, специално „Стоманените пещери“ и „Голото слънце“ са началото на една история, която отвежда далеч в бъдното, невъобразимо далеч. Там, където се рее величието „Фондацията“. И която в момента дяволски искам да препрочета и ще се опитам да освободя време за това. Преди това, разбира се, ще си препрочета и втория том на Азимов, който си взех – „Роботите на зората“ и „Аз роботът“, ще си изровя и сборник с „Двестагодишният човек“ отнякъде. Пък ще видя с какво друго да продължа.
Да преразказвам и анализирам „Стоманените пещери“ и „Голото слънце“ смисъл няма. И двете са класически творби от зората на най-доброто време на научната фантастика, което май приключи някъде през 90-те, макар че проблясъци безспорно има – „Слепоглед“ на Уотс, „Битие“ на Брин, „Бъдеще“ на Глуховски, „Посланическото градче“ на Миевил, „Марсианецът“ на Уеър, „Момиче на пружина“ на Бачигалупи, „Илион“ и „Олимп“ на Дан Симънс и други. И в двете има сериозни криминални загадки, които нюйорският полицай Илайджа Бейли, типичен жител на огромните затворени мегаполиси, в които земляните са се самозатворили, трябва да разследва, неохотно сътруднчиейки си с робота Данийл Оливо. Традиции, предубеждения, страхове – всичко е наяве, а силните и слабите страни на хората и роботите са обследвани внимателно от Азимов. Възможни сценарии за бъдещето? Отчасти поне със сигурност.
Само едно си мисля – при все добрите преводи на Огняна Иванова и Юлия Кенова, мисля, че е нужно да бъдат редактирани и осъвременени. Да, приятно ми е да чета същите думи и ритъм, но ми се иска и днешните млади да бъдат подмамени в Азимовата вселена, а това не е чак толкова лесно.
