„Страх. Доналд Тръмп в Белия дом“ на Боб Удуърд, двукратен носител на „Пулицър“ (за отразяването на скандала „Уотъргейт“ и атентатите от 11 септември), мина през много перипетии – не беше от книги, за които вземаш лесно решение, а сетне и други фактори забавиха излизането ѝ – а човекът, на когото е посветена, трупаше новини със завидна скорост от първия си ден начело на вероятно най-могъщата държава на света. А и преди това хич не си поплюваше.
Но Удуърд не е човекът, който ще се подведе по очевидното и ще опише само повърхността, която е видима за всички – и често служи само за прикритие. Един от доайените на американската журналистика, той е отразявал управленията на деветима президенти – и само мога да догаждам как е гледал на всичко, което е научавал за президентстването на Тръмп. Със своите забележителни разследващи умения, той е признат за един от най-добрите интервюиращи, способен да извади информацията, която един човек държи да запази за себе си. И след това да напише книга, която е сглобена от сигурни свидетелства, без да застраши анонимността на своите източници – това, което е журналистиката в истинския ѝ вид. Защото „Страх“ е книга, която започва с това, че служители на Белия дом крадат документи от бюрото на президента в името на националната сигурност, за да не ги подпише той, и завършва с поредното уволнение на човек, използван и захвърлен от Тръмп. А между тези събития са очертани контурите на един истински цирк, който би бил забавен, ако не беше в сърцето на държава, от която зависят толкова много неща на планетата.
По време на среща в ъгловия офис на Прибъс, Банън и Иванка влязоха в пререкание.
– Ти си просто редови член на екипа! – в крайна сметка извика Банън на Иванка. – Нищо повече от редови член, мамка му!
Тя трябваше да минава през началника на кабинета като всеки друг, каза той. Трябваше да има някакъв ред.
– Разхождаш се наоколо и се държиш все едно ти командваш парада, а не е така. Ти си персонал!
– Не съм персонал! – разкрещя се и тя. – Никога няма да бъда персонал. Аз съм първата дъщеря.
Като „първа дама“; тя наистина използва тази титла.
– И никога няма да бъда просто персонал!
Разривът се разшири.
Но това далеч не е книга само за Доналд Тръмп, а е много повече за хората около него. И тези, които го подкрепиха в президентската надпревара и в крайна сметка изковаха печеливша стратегия в нея, и тези, които го заобикалят в първите години в Белия дом, когато решения се вземат и отменят в рамките на дни. Удуърд свойски вкарва читателя точно там, където са невралгичните зони, където се сблъскват интереси, където всеки се опитва да повлияе на Тръмп в една или друга посока, докато той се отдава на любимите си занимания – туитване, голф и гледане на телевизия, при това точно в този ред навярно. Описан е безпрепятственият достъп, който роднините на президента имат до сърцето на управлението, както и различните съюзи, които неговите сътрудници изковават, за да сдържат разрушителните му инстинкти, съчетани със смайващо невежество за света.
Тръмп не беше спазил заръките на президента Линкълн. Не беше поканил на масата екип от политически съперници и врагове, заключи Прибъс.
– Той беше поканил на масата хищници – каза Прибъс по-късно. – Не врагове, а хищници единаци.
Това бяха хора без никакъв опит в управлението, беше стряскащо как това беше единствената им обединяваща черта. Те бяха прекарали живота си, философствайки по политически въпроси или чешейки езиците си в политически спорове, или просто бяха твърде млади.
Удуърд се спира на всички разследвания, които се вихреха около Тръмп, и влиянието, което оказват върху него. Проследява как се вземат изключително важни решения за външната и вътрешната политика, особено за Северна Корея и данъчната реформа, не забравя и прословутата стена. Сред много четивните страници, изпълнени с дословни свидетелства от срещи зад закрити врата, се формира представата за една менажерия от хищници без алфа доминант, макар да има лъв, който реве гръмогласно към своите избиратели за щяло и нещяло.
В крайна сметка – въпреки мащаба си – „Страх“ се чете адски леко, това е свидетелство за събития, не толкова техен анализ и вдълбочаване. Боб Удуърт предава почти „на живо“ от мястото на събитията, макар и със закъснение. И съм сигурен, че вече пише книгата за втората половина от управлението на Тръмп, която наближава своя край, и която е изпълнена с още повече скандали, трагикомични събития, публични караници и уволнения.
От същите жанрове
