Не мога да кажа, че първият ми досег с Харуки Мураками и “Танцувай, танцувай, танцувай” остави в мен добро впечатление за японския автор. Но книгата със стряскащо заглавие “Страна на чудесата за непукисти и Краят на света” напълно промени мнението ми.
Героите в романа нямат имена, не са много, а светът им е съвсем бегло щрихован – почти реален, но и не съвсем. В центъра е мъж със спокоен живот, имащ колекция уиски и слабост към стари холивудски филми. Професията му е калкутех, най-общо казано преработва в мозъка си данни, които трябва да се опазят от посегателство. Тази му способност го отвежда в токийската канализация, където чалнат професор прави изумителни експерименти, а впоследствие се оказва, че самият калкутех е обект на такъв. Заедно с дъщерята на учения той трябва да се измъкне от конкурентна организация, която иска да се добере до работата на професора.
Паралелно неговото Аз заживява в тайнствен град на Края на света. Той е ограден с непробиваема стена, жителите му живеят влудяващо спокоен живот, ненарушаван от нищо, а най-големият проблем е, че героят трябва да се раздели със сянката си. Целта на пребиваването му – разчитане на стари мечти, съхранени в черепи на еднорози.
Двата свята са едно. Нищо повече не ще ви кажа за действието. Дори да идва Края на света.
В този роман прозата на Мураками може само да бъде възхвалявана, тече леко, плавно, постоянно те кара да се връщаш и препрочиташ цели абзаци. Великолепно оформено съдържание, в което три думи маркират цяла глава. Примерно глава 9 се казва “Апетит, разочарование, Ленинград”. На пръв поглед – какво, по дяволите? Но в протежение на няколко страници героят се запознава с красива библиотекарка, която опустошава всичко, което е сготвил (апетит), впоследствие не успява да се представи на ниво в леглото (разочарование), а накрая научава за изследванията на петербургски/ленинградски учени върху открити останки от еднорози (Ленинград). Това ми допадна, категорично.
Колегата Преслав смята с доста голямо основание, че книгата е бъкана със символи и препратки, но се намирам в лятно постдипломно отпускане, така че я изчетох изключително като приятен роман, без да се напъвам да се отнасям към някакви сложни селения. Ваш е изборът да се насочите в друга посока.
