Уди Алън гротескува в “Странични ефекти”

   Двама души отделно един от друг ме предупредиха, че Уди Алън на хартия е толкова странен, че няма как да ми хареса. Но като виден фен на “Вики, Кристина, Барселона” (и др.) нямаше как да не пробвам. И се оказа, че колкото е по-странно, толкова е по-забавно. Отдавна не бях попадал на проза, която е до такава степен отделена от обичайните окови на значенията на думите, на начините за тяхното свързване, преплитане и разплитане в поредица от тривиални значения. Уди Алън е освободил думите и им е позволил да се наредят в нови конфигурации, които стават видими едва след създаването си.

   Наистина не знам на какво да оприлича тези разкази, освен може би – но само далечно! – на Рана Дасгупта и “Токио: отменен”. Уж кратки, ясни и смешни, по своята съдържателност те надминават доста други пространни творби, които съм чел. Беглите ми бележки по разказите ще помогнат малко:

   Факт е, че пишман убийците могат и да бъдат осъдени на смърт невинни, но не и че след това ще ги арестуват за поява в Лувъра по долни гащи. НЛО пък са наистина способни да откраднат кълка от ръката ви. Сократ наистина ли е изпил покорно чашата с бучиниш или до последно се е опитвал да се измъкне? Да завържеш бурна любов с героиня от роман е чудесна идея, но как ще оправдаят присъствието ти сред страниците литераторите, а? Диетите са полезен метод за издигане в службата… или за намиране на стол за сядане. Любовта пък не ще да стои на едно място и това е – лудваш по малкото, чаровното, чуждото, недостижимото, изкусимото, връзкоубийцата. За връзката между покушенията срещу президента и неговия рейтинг. И защо посещенията в болницата могат да те направят видимо най-добрия човек в света и едновременно да си най-долното, но влюбено, копеле. Колко точно дълги трябва да са краката ви? За влюбването в прекрасна жена и после в нейната майка; без драма. За кражбите и други начини за прехрана. Как да бъде преодолян проблемът със задавянето – любовно-научна триъгълна история. И по колко начина може да се напише рецензия за ресторант?

   Хаос ли? И аз така мисля. Уди Алън има разцентрован мозък и посоката на мисълта му е всичко друго, но не и обичайна. Един от малкото хора на тази планета, които могат да са гении в няколко области, очевидно. Страхотно!

   P.S. Четох друго издание на сборника, но не можах да му намеря корица.