Жанр: Наука

Издателство:

Автор: Джонатан Уийнър

Преводач: Ралица Дерилова

Корица: Мека

Година на изданието: 2011

Страници: 281

Рейтинг :

Време за четене: 6 минути

    “Мръсната история” на Майкъл Бландинг, “Страннната наука за безсмъртието” на Джонатан Уийнър и “Псевдонауката” на Бен Голдейкър са три от книгите, с които най-много се гордея, че съм препоръчал за превод и виждат бял свят с логото на “Изток-Запад”. Още повече, че Уийнър гостува в София и прекарах два дни с него, едно от най-невероятните преживявания в целия ми живот – все пак той е носител на “Пулицър”! Написах кратка статия за гостуването му, гарнирана с няколко снимки.

  “Странната наука за безсмъртието” е… странна. Куп чудаци шестват сред страниците ѝ, начело с култовия Обри де Грей, приеман едновременно за гений и пълен ненормалник (обичайната комбинация) заради абсолютната си убеденост в скорошната и реална възможност животът ни да се увеличи с векове и теоретичните шансове той да стане вечен. А какво повече е искало човечеството? От древните митове, през фантазмите на религията, търсенето на Извора на живота и се стигне до псевдонаучното присаждане на маймунски тестиси и съвременните здравословни лудости… винаги Смъртта е бил/а Врагът, с който сме се борили и от който сме губили, дори и като литературен персонаж да има известен чар сред големите букви на Пратчет.

   Науката дава отговор на все повече и повече въпроси, свързани с живота и работата на нашите механични тела. И все повече помага да живеем повече и по-добре. Уийнър пише:

Сега живеем в ново време и имаме малко по-различно усещане за него. Очакваната продължителност на живота ни нараства с около две години на десетилетие или около пет часа на ден, според стандартните оценки на учените, занимаващи се с изследване на продължителността на човешкия живот. Това означава, че за всеки ден, изживян днес, ни се подаряват още пет часа живот по-нататък. Времето тече днес, но се трупа за утре.

   Основната посока на битката със смъртта са клетките и безумно сложната машинария в нея. Обри де Грей е убеден, че “Телата ни са молекулярни машини. При работата си те допускат грешки или изхвърлят токсични вещества, от които не можем докрай да се освободим. Грешките са много дребни. Отпадъците са толкова миниатюрни, че не се виждат и с микроскоп. Ако сме късметлии и проявим предприемчивост, изведнъж ще се окаже, че победата над стареенето се състои единствено в серия от добри проекти за почистване”. Които обаче нямат нищо общо с фалшивите детоксикации, които заливат рекламите и за които Бен Голдейкър ще ви разправи скоро в “Псевдонауката”.

   Други учени поемат в различни посоки, самоотвержено години наред изследвайки микроорганизми като хидрата, която се доближава много до митичното безсмъртие или създавайки условия за изкуствена еволюция на различни видове, създавайки екземпляри с необичайно дълъг живот – матусалски червеи, мушици и други. Дългият живот и безсмъртието не са илюзия – те са възможности, макар че има множество морални и обществени проблеми, които те ще повдигнат – Уийнър се спира и на тях – основно отказа от поколение при реалната възможност от дълъг, страшно дълъг живот, застрашен основно от злополуки или злонамереност.

  Заедно с битката за дълголетие тече още една велика битка – тази с рака, която е част от общата война, посветена на удължаването на човешкия живот. Двете неща са вплетени едно в друго, доколкото ракът е следствие именно на несъвършенствата на нашите телесни механизми, чието усъвършенстване е предстоящо в името на дълголетието.

Вземи с безплатна доставка.
Вземи с безплатна доставка.

  Адски вдъхновен съм от тази книга, от възможността човек да промени основната предпоставка в живота си – че е смъртен или поне, че има едва век максимум на този свят. Защо ми е на мен специално това ли – защото „Една от утехите на безсмъртието е, че ще имаш време да прочетеш всичко“, както се казва в книгата.

  Ето и снимка от представянето в “Хеликон-Витоша”: