Хе, заглавието стана странно. Това е хубаво. Книгата на Робърт Хайнлайн си е странна по един прекрасен начин. Обожавам този роман и мисля, че го прочетох или за трети, или четвърти път. Все тая, някой анонимен коментиращ помоли за нея и получава каквото е поискал.
Близкото бъдеще, в което на Земята нищо не се е променило – има обединена Федерация (съвсем малка прилика със “Звездни рейнджъри”), държавите са запазили малък суверенитет, избуяват си секти, хората си се трепят с любов или без нея, нищо странно.
Първата мисия до Марс се проваля, но следващата намира там разумен живот и връща неочакван гост – дете на двама от членовете на първия екипаж, което марсианците са отгледали по свой
образ и подобие. И отвътре вече не е човек, ама хич. Но не се отнасяйте към Бредбъри, ако обичате.
Валънтайн Майкъл Смит притежава куп чудати способности и безкрайната невинност на младенец. Около него се завъртат безчет юридически спорове, които в своята безсмисленост му отсъждат несметно богатство като наследник на целия първи екипаж, както и титлата “Владетел на Марс”, от която е благоразумно отърван.
Оправни хора като медицинската сестра Джил и репортера Бен го измъкват от лапите на властта и започват да го образоват в правилата на странния човешки свят. Тук се намесва Джубал Харшо – любимият ми герой изобщо, честно! Това е най-закоравелият циник и хедонист, който съм срещал сред хилядната плеяда литературни герои. Той е писател, лекар, юрист и какво ли още не, има три красиви (руса, черна и червенокоса, естествено) секретарки-компаньонки и неоспорима власт над хората с авторитета си. Той вече става истинският учител на Майк.
Книгата полита. Смесват се политически интриги, истиски чудеса, религиозен култ, сексуална революция, свободомислие до немислимост и в целия този коктейл не разбираш как започващ да обожаваш този симпатичен марсианец в човешко тяло, който Хайнлайн е създал с гения си. И остава само да се схване изразът “грокване” – събиращ в едно куп значения – от “пия” до “себеосъзнавам се”.
Обожавам книгата и героите й. Да, наивна е, но толкова красива. И лошите са така несретно беззащитни. И добрите са такива разгонени сладури. Просто великолепно!
