Наскоро Любов Петрова гостува в Книголандия със стегнато и издържано ревю за “Бизнес на високи токчета” на Тамара Мелън, но тази вечер летвата е възможно най-високо – нобеловият лауреат Орхан Памук и неговата нова книга „Странност на ума“. С него не се спогодихме навремето и мисля, че ще почакам още да попрочета, преди да се заема отново (мразя загубени битки), но това не пречи да уважа мнението на читател, който може да го оцени:
Отне ми близо два месеца, за да приключа най-новия роман на Орхан Памук с прелестното заглавие „Странност на ума”, което всъщност е част от стих на Уърдсуърт. Книгата се оказа изключително подробен труд с истории на много нива, разказани от различни гласове и ми е наистина трудно да си избера една нишка, от която да започна неговото разплитане и обговаряне.
В центъра на разказа е уличният продавач на боза Мевлют, чиято история се развива на фона на изключително важни събития от най-новата турска история и като във всеки себеуважаващ се обемен роман обхваща впечатляващия период от 1969 г до 2012 г. Никого няма да изненадам със споделянето на факта, че действието се развива в Истанбул и градът отново е герой на повествованието, колкото и самият Мевлют. През тези години мегаполисът се променя драстично в културно, социално и геополитическо отношение и всички тези промени се случват плавно пред очите ни, неразривно свързани с живота на героите.
Повествованието се води от гледните точки на дузина лица и понякога перспективата се сменя по няколко пъти на страница, образувайки същински калейдоскоп от мнения и виждания за една и съща ситуация. Безспорно интересен и специфичен похват, на който си струва да се обърне внимание и който, лично при мен, забавяше темпа на четене, за да успея да осмисля всички нюанси на преживяванията на различните герои.
Няма да навлизам в подробностите на историята, защото смятам че всеки трябва да я изживее за себе си и да я пречупи през собствения си опит, но искам да споделя какво ми допадна в цялостната идея на „Странност на ума”. И това са най-вече разсъжденията върху съществените въпроси – дали онова, което ни поднася животът, е чак толкова по-лошо от онова, което ние държим да постигнем на всяка цена и най-вече – способни ли сме да оценим щастието, когато го имаме?
Обективизмът при рисуването на цялостната картина си остава водещ за автора – той ни показва фактите, без да издава морални присъди кое е правилно и кое не и ни оставя сами да преценим личната си позиция.
Кое е различното в „Странност на ума” в сравнение с другите романи на Памук? Първо, действието е една идея по-бързо, отколкото е характерно за него. Второ, виждаме искрици на хумор, редки, но за това пък още по-ценни у писател на всеобхватната меланхолия какъвто е Памук. И не на последно място – в този роман имаме щастие. Нежно, тихо, ненатрапчиво, но истинско ежедневно щастие. Това е толкова нехарактерно за познатия ни тъжен, минорен Памук, че ме изпълни с истинска радост. Искрено уважавам утвърдените автори, които биха могли да си позволят да пишат както и за каквото си пожелаят, които въпреки това виждат някои от слабостите си и работят върху тях. Точно това е направил и Орхан Памук в „Странност на ума”.
А кое е общото с останалите му произведения? Любимият Истанбул разбира се, защото без него ние просто няма как да пристъпим в света на автора. Но също така тук са почтеността и обективността на Мевлют, тук е постоянно задавният въпрос „Редно ли е да постъпя така?”, любопитството към живота във всичките му форми, но и интензивният вътрешен диалог и погледа, отправен към себе си, които можем да срещнем в редица други романи на Памук. Той няма да се откаже да бъде един от малкото известни турски писатели, които имат смелостта да споменават открито арменския геноцид, нито ще премълчи винаги актуалната тема за ролята на турската жена в съвременното общество.
Добрите, кротките, почтените хора съществуват и винаги ще съществуват, но поради вродената си ненатрапчивост те обикновено биват изтикани в периферията на обществото от агресивната амбиция. В „Странност на ума” Орхан Памук дава глас именно на тези хора. Чуйте ги.
От същия автор
От същия жанр
