Мисля, че няма да е особено преувеличение да кажа, че в момента Лиу Цъсин е сред най-известните световни фантасти – лице на китайската школа и изобщо на едно ново разбиране за жанра, което си пробива път чрез магията на преводачите до света. Екранизацията на „Земното минало“, разбира се, фокусира вниманието, но не виждам никакъв шанс да постигне епичния размах на книгите – „Трите тела“, „Тъмна гора“ и „Безсмъртната смърт“ са триумф на въображението и на смесването на източното мислене и разбирания с отдаване на почит към златната ера на западната фантастика и безбройните варианти на контакт с чужди цивилизации, които тя е родила. Но сега си говорим за първия сборник на Лиу Цъсин – „Странстващата Земя“, издаден в оригинал още в началото на хилядолетието – изкушаващо е да провидим в тези разкази мащабните идеи от трилогията, затова и ще се спра накратко на сюжетите на всеки от десетте разказа, определено е впечатляващ размахът на въображението му и посланията, които отправя.
В едноименния разказ Земята трябва да поеме в отчаяно пъплене далеч от Слънцето, което я заплашва с гибел – и за тази цел са построени планетарни двигатели, надвишаващи Еверест, и се започва грандиозно изпитание, което ще пренареди планетата като кубче на Рубик и ще превърне оцелелите от човечеството в пленници на несигурни убежища под земната кора. Цъсин тук се изхвърля с една истинска фантастична прогноза – че планетарните религии изчезват за една нощ, а „хората в края на краищата осъзнаха, че ако Бог наистина съществува, той просто е мерзавец“. Мисля, че хората биха откачили религиозно още повече при известието, че предстои апокалипсис, но може би това си е все пак китайска специфика. С впечатляваща в последователността си научна прецизност е проследено как точно Земята може да се откопчи от гравитацията на Слънцето и какви предизвикателства стоят пред хората, под чиито крака е един осезаемо вече подвижен свят – и как заблудата и агресията няма да напуснат никога умовете ни.
Следва „Планината“, вълнуваща и драматична история за един алпинист, който след трагедия си самоналага най-тежкото наказание – да не напуска кораб в морето, за да бъде винаги далеч от планини. Но съдбата поставя на пътя му фантастична възможност – огромна извънземна сфера навлиза близо до планетата и нейната гравитация привлича океана в нещо като воден Еверест – „най-грандиозното начинание, за което можеше да мечтае един алпинист“. И той не издържа на изкушението и се втурва в самоубийствен опит да го покори с плуване – но научните последствия от вертикалното движение по водната планина водят до неочакван успех, а след това и до първи контакт като никой друг, както и историята за цивилизация като никоя друга.
„Слънцето на Китай“ е за мен най-добрата история в сборника, силна социална фантастика за постепенното и изпълнено с много труд движение на един беден човек от мизерията в родното му село към града, към столицата, а след това – и към космоса и звездите, при това просто с умения да се чистят добре прозорци. Защото редом с този човек се разива и историята на един голям учен, който създава ново слънце и променя климата на Китай, а след това е достатъчно умен да даде шанс на правилните хора да свършат работата, която всеки друг би възложил на грешните. В „За благото на човечеството“ неколцина от най-богатите хора на света наемат най-добрия наемен убиец за специална задача – да премахме тримата най-големи бедняци. Чудатата причина е свързана с извънземното нашествие на Големите братя, което ще пренареди изцяло социалната пирамида по най-рязък и безцеремонен начин. В този разказ за първи път ясно се долавя идеологическата закалка в автора, която, трябва да признаем, би могло да се очаква да се проявява доста по-силно, като знаем в какво и за какво общество твори Цъсин.
„Проклятие 5.0“ е самофикционална история, в която едно дребно лично отмъщение се разраства до мащабно апокалиптично вирусно проклятие с помощта на изкуствения интелект. А начинът, по който Цъсин описва себе си и своите колеги, е странно познат. „Микроерата“ е най-оригиналният за мен разказ в сборника – при все че е очевидно вдъхновен от „Пътешествията на Гъливер“ на Джонатан Суифт. Но това не пречи да е вдъхновен поглед към много далечното бъдеще, когато Земята е отдавна опустошена, но човечеството е намерило начин да оцелее, променяйки изцяло себе си. В което ще се увери една отломка от миналото, която се приземява на планетата.
„Гълтача“ разиграва сценария за появата на чудовищна извънземна конструкция, способна да погълне цялата планета, за да продължи своето междузвездно пътешествие. Човечеството започва игра на котка и мишка с техния людоеден емисар, а целият разказ ми напомняше силно на една анимация от моето детство – „Shadow Raiders“, като и тук човешката воля за оцеляване се оказва наистина силна. А в края има и забавен обрат, рядко срещан хумор от страна на китаеца. „Да се грижиш за бог“ пък е трагикомична история, в която на Земята се изсипват цели два милиарда стареца, които доказано са Богове и земляните са длъжни да ги приемат и да се грижат за тях в замяна на технологичен напредък – което няма как да мине гладко и безпроблемно, чудя се дали този разказ не е вид метафора за отношението към възрастните хора в китайското общество, не го познавам достатъчно, за да го твърде категорично.
„С нейните очи“ е минорна история, в която мъж се явява „очите“ на една жена, чиято тайна защо не може сама да се наслаждава на света предстои да се разкрие. Тук се появява и идеята за пътешествия из земната твърд, която се появява и в следващата финална история, а именно 
„Снарядът“, която описва драматичните събития около прокарване на тунел през цялата планета, предаването на греховете от синовете на бащите (да, точно) и постоянната промяна, ако човек има възможността да прескача във времето.
Определено първите разкази в сборника ме впечатлиха много силно, а финалните не чак толкова, но си мисля, че може би всъщност иде реч за някаква форма на пресищане, четох ненаситно книгата по време на почивка в планината, а може би трябваше да го разтегля във времето, защото в „Странстваща Земя“ има истинско пиршество от идеи, от истории в историите, от разчупване на формата и смели протягания към опити да бъде разбран един неразбираем хипотетичен нечовешки разум. За мен този сборник е още едно изключително събитие за жанра у нас след например двата сборника на Тед Чанг, издадени пак от „Колибри“, „Историята на твоя живот и други разкази“ и „Издихание“, а от другата страна „Артлайн“ гърмят с тежката артилерия („Деца на времето“ на Ейдриън Чайковски и „Да спиш в море от звезди“ на Кристофър Паолини), изобщо радост за всички фенове на фантастиката.
От същия автор
Още по темата
