В “Стражите! Стражите!” на Тери Пратчет институцията на закона в Анкх-Морпорк е доста… неглижирана. По-скоро е в тежка зависимост от гилдийноцентрираната престъпност, направлявана от кукловодните машинации на властника Ветинари. В град, в който убийците и крадците имат квоти и публични тарифи за услугите си, както и сами наказват всяка самоволна простъпка, за Стражата остава само да обикаля из града и изключително да внимава да не се забърка случайно в проблем. Положение, което те са превърнали в истинско изкуство.
Е, да, понякога стават грешки. Особено ако си човек, отгледан сред джуджета, заразен с тяхната безмерна любов към закона и заповедите и назубрил огромен набор разпоредби от по-неуредени гилдийно времена. И особено ако смяташ, че работа на Стражата е да лови престъпници! О, каква свещена заблуда!
Е, да, има и една потайна секта, открадната книга (като странично следствие един разярен приматовиден библиотекар) и един призован дракон. Както и немалко от неговите блатни роднини – знаете, онази миризлива разновидност с постоянен живот като котката на Шрьодингер – всеки миг може да се сбогуват със съществуването. Идва време за смяна на властта и ремонт на двореца.
Какво ще направят стражите ли? Ще се опитат да си спасят кожите, естествено! Нали затова са стражи именно в Анкх-Морпорк, градът, който не се нуждае от тях… досега.
