Отново в милитаристичния свят на Бърнард Корнуел – след като наскоро писах за петата книга от поредицата му за Ричард Шарп, а именно „Плячката на Шарп“, то не ми бе нужно много подканяне, за да прочета и шестата, „Стрелците на Шарп“, в която от относително статичните събития в предната се пренасяме в бурната обстановка на испанските земи, в които победоносните френски войски на Наполеон преследват разбитите британци, но и си имат едно наум за коварството на местното население. А главният герой на поредицата пак се оказва в небрано лозе, след като има свои виждания как той и подчинените му трябва да се спасят, а последните определено не са впечатлени от него и долния му за офицер произход от социалните низини.
Корнуел ни запраща директно сред хаотичната обстановка, в която наполеоновите войски овладяват Испания, а британските части са подгонени като диви зайци към краищата на континента с надеждата да бъдат спасени своевременно от флота. Шарп трябва да си извоюва много бързо авторитет на лидер, за да оцелее изобщо, а нещата стават още по-интересни, когато той и неговите подчинени попадат на испанска военна част, които не просто пренасят нещо крайно тайнствено (не че на задната корица не е разкрито какво е, но аз ще пропусна, ако не обичате да си разваляте четенето), но и по петите им се носи нарочна френска част, оглавявана от твърде оправни и жестоки противници. Съответно и англичаните се оказват на сходна мушка и трябва да се борят за кожите си, а след поредица от злополуки се появява и обичайната красавица, която да украси тази част от поредицата, да накара сърцето на Шарп да затупти и да го стимулира да извърши още подвизи. Като например да нападне превзет от французите град и да помогне още една вдъхновяваща легенда да се разнесе по испанските земи.
В „Стрелците на Шарп“ едноименният герой най-сетне като че започва да научава какво се изисква от придобитото още в първата книга повишение, крайно нехарактерно за епохата. Колкото и да му се иска да си общува по войнишки с войниците, той приема своята участ и я налага по начина, по който най-добре умее – дето може, с чар и остроумие, дето не може – с юмруци и натрупан военен опит. Книгата гъмжи от битки и предизвикателства, действието се носи стремително от първата до последната страница, а аз само мечтая тая поредица да продължи да излиза до далечния си край… след шестнайсет книги още. Все така препоръчвам от сърце да захванете „Тигърът на Шарп“, ако още не сте, книга след книга стават по-интересни с приближаването си към Ватерло, до което има още над десетина части, де.
