Жанр: Фентъзи

Издателство:

Автор: Стивън Кинг

Преводач: Милко Стоименов

Корица: Димитър Стоянов-Димо, мека.

Година на изданието: 2004

Страници: 212

Рейтинг :

Време за четене: 3 минути

Ozone.bg

  От години се каня да започна поредицата „Тъмната кула“, след като останаха твърде малко книги на Стивън Кинг, които не съм чел. Отдавна имам книгите на файл, но не е същото, не мога да ги начена просто така. И оня ден в книжарницата, след като цял ден помагах на читатели да си тръгват щастливи с купчини заглавия, се разхождах уморен и внезапно видях цялата поредица на един рафт. Зяпнах. Неясно защо, бях убеден (оная убеденост, която не се основава на информация, а чисто преубеждение), че първите книги нямат тираж отдавна – дори преди месец-два си играх с идеята да поръчам на един приятел, който се занимава с книги втора ръка, да ми ги събере наведнъж, но при струпаните у нас купчини реших, че е нередно да купувам още. Е, импулсивно взех първите три от поредицата и ги понесох към касата, не можех да понеса мисълта, че след този окнижен ден ще си тръгна без нова книга в раницата. Час по-късно с бях у дома и започнах…

Човекът в черно бягаше през пустинята, а Стрелецът го следваше.

 28253070 Честно, тръпката от това първо изречение ме прониза. Усетих копнеж да проследя тая история, както едно време четях „Зеленият път“ в ония малки книжчици, на които бе разкъсан. Тук обаче историята е огромна и води към Тъмната кула. И макар около мен почти всички да са чели тази поредица, а немалко я считат и за най-доброто на Кинг, писано някога (засега моите предпочитания са към „Дългата разходка“ и „То“), не знам почти нищо за сюжета отнапред – когато искам да чета нещо, всячески се стремя да не знам за какво иде реч, да запазя само топло очакване и нищо повече.

  995103 „Стрелецът“ е едно кратко въведение в мащабен замисъл, съзнавам това. Сюрреалистичен свят със собствени закони, леко закачащ нашия в различни точки, подчинен на логика, която тепърва ще откривам. Два архетипни образа се преследват през огромна пустиня, беглецът поставя капани за своя преследвач, а той ги предугажда, но влиза в тях – защото това е част от играта. Кинг си е Кинг, обича да шокира читателя с внезапно насилие, с неочаквана смърт, с пространни ретроспекции за героите си, истории в историите. Няма какво да ви разправям, кой ли не я чел?

   Тази книга е по-възрастна от мен с три години,  предвкусвам какво ме очаква в бъдното, мисля, че бързо ще прочета тия три и ще си купя и останалите, може би още на задаващия се коледен панаир.