От години се каня да започна поредицата „Тъмната кула“, след като останаха твърде малко книги на Стивън Кинг, които не съм чел. Отдавна имам книгите на файл, но не е същото, не мога да ги начена просто така. И оня ден в книжарницата, след като цял ден помагах на читатели да си тръгват щастливи с купчини заглавия, се разхождах уморен и внезапно видях цялата поредица на един рафт. Зяпнах. Неясно защо, бях убеден (оная убеденост, която не се основава на информация, а чисто преубеждение), че първите книги нямат тираж отдавна – дори преди месец-два си играх с идеята да поръчам на един приятел, който се занимава с книги втора ръка, да ми ги събере наведнъж, но при струпаните у нас купчини реших, че е нередно да купувам още. Е, импулсивно взех първите три от поредицата и ги понесох към касата, не можех да понеса мисълта, че след този окнижен ден ще си тръгна без нова книга в раницата. Час по-късно с бях у дома и започнах…
Човекът в черно бягаше през пустинята, а Стрелецът го следваше.
Честно, тръпката от това първо изречение ме прониза. Усетих копнеж да проследя тая история, както едно време четях „Зеленият път“ в ония малки книжчици, на които бе разкъсан. Тук обаче историята е огромна и води към Тъмната кула. И макар около мен почти всички да са чели тази поредица, а немалко я считат и за най-доброто на Кинг, писано някога (засега моите предпочитания са към „Дългата разходка“ и „То“), не знам почти нищо за сюжета отнапред – когато искам да чета нещо, всячески се стремя да не знам за какво иде реч, да запазя само топло очакване и нищо повече.
„Стрелецът“ е едно кратко въведение в мащабен замисъл, съзнавам това. Сюрреалистичен свят със собствени закони, леко закачащ нашия в различни точки, подчинен на логика, която тепърва ще откривам. Два архетипни образа се преследват през огромна пустиня, беглецът поставя капани за своя преследвач, а той ги предугажда, но влиза в тях – защото това е част от играта. Кинг си е Кинг, обича да шокира читателя с внезапно насилие, с неочаквана смърт, с пространни ретроспекции за героите си, истории в историите. Няма какво да ви разправям, кой ли не я чел?
Тази книга е по-възрастна от мен с три години, предвкусвам какво ме очаква в бъдното, мисля, че бързо ще прочета тия три и ще си купя и останалите, може би още на задаващия се коледен панаир.
